| | | | | 1 2 3 4 5 |
| БИОГРАФИЯ НА МАСУТАЦУ ОЯМА |
| | Наставникът Ней Чу Со дава на Ояма следния съвет: „Трябва да се отделиш от света. Търси утешение в природата. Уедини се на пуста планина за да тренираш ума и тялото си. През тези години, неизмеримо ще израстнеш. Закалявай разтопеното желязо докато не е изстинало. Тренирай самодисциплината си от младежка възраст, ако искаш да станеш велик човек.”
Следвайки този съвет, през 1946 година, Ояма предприема първата практическа стъпка – провежда уединени тренировки в планината Минобу, така както някога правел това Миямото Мусаши.
Отначало, Ояма взел със себе си един ученик – Яширо, но той скоро не издълржал тежестите на самотата и след 6 месеца се върнал в къщи. В крайна сметка, Ояма живял в самота 1 година в планината Минобу. Усилията му скоро дават плод. В 1947 година, той удържа победа над всички съперници и побеждава в турнира, проведен от организацията „Йошинкан” – Общество на съвършенното съзнание. Турнирът се провел в гимназията Маруяма в Киото.
В сложната обстановка на следвоенна Япония, Ояма не намира веднага своето място. През този период бивайки твърде млад и незрял, той се свързва с една банда. Пребива няколко американски войници и влиза в затвора. По-късно, работейки на строителството на един аеродрум, Ояма влиза в конфликт със старши офицер и отново е лишен от свобода. Промяна в съзнанието му настъпва в затвора. След период на интензивно размишление и молитви, разбирайки че се намира на верен път, той взема решение да посвети живота си на карате. През 1948 година отново отива в планините, за да се съсредоточи в самота за усъвършенстване на техниките си, да укрепи тялото и духа си и да сформира своя път в карате.
На планината Кийосуми, където някога живял знаменития будистки монах ничирен, в продължение на година и половина, Ояма провежда изключително тежък курс на строга дисциплина.
По неговите думи той е „тренирал повече отколкото е спал”, подлагайки се на тежки физически изпитания. Ояма ставал в 4 часа сутринта. Тренировките му продължавали по 12 часа на ден и били много тежки. Те включвали трошене на камъни, медитация под струите на водопада и използване на дърветата като природни макивари. Ояма правел по 500 коремни преси дневно, а също така развил необикновена пъргавина, прескачайки над бързорастящ лен стотици пъти на ден. Той изучава класическите трудове на древните мъдреци по бойни изкуства, овладява дзен-будизма и философията. Тук той полага основите на новия стил карате, приближавайки го към реалностите на Будо и превръщайки го в специфичен начин за усъвършенстване на човека.
Ояма имал намерение да прекара в планината 3 години, но след няколко седмици самотата станала твърде угнетяваща. Той се борел с нея чрез интензивни тренировки, но все пак изпратил послание на своя сенсей молейки го за подкрепа. След един месец, пристигнал отговор:
„Ако един художник изучава сериозно концепцията на красотата или войнът се стреми да овладее Будо, тези от тях, които ставата известни като гении, работят значително повече и проявяват значително по-голяма настойчивост от обикновените хора. Никога не е станал гений този, който не е направил огромни усилия и не е проявил силата на духа си в своите специални занимания. Ояма, вярвам, че ще станеш незаменима фигура в света на японските бойни изкуства. Тренировките, които са по-тежки от тези на всеки един друг, ще те направят непобедим. Ти имаш това, което ще ти позволи да станеш съвременен войн и пример за истински майстор на бойните изкуства в света.”
Ояма бил дълбоко трогнат от тези думи и взел ново решение – да стане най-силния каратека в Япония. Ней Чу Со го посъветвал да си обръсне едната вежда и това много му помогнало да издържи всички тегоби на самотата.
През 1949 година, Ояма се връща в цивилизацията.
„Станах човек с мощно телосложение, придобих голяма увереност в себе си, чувствах се свеж и новороден.”- спомня си той. Ояма открива свое дожо в Татеяма. Тъй като силата и желанието за проверка на собствените възможности направо кипели в младия човек, той заживява в продължение на 7 месеца в близост до една кланица, където упражнява убийството на бикове с голи ръце. За този период, с полощта на удара шуто учи той счупва рогата на почти 50 бика.
Но, огромната му сила едва не става причина за раздяла с карате завинаги. Ето как самия той си спомня за това:
„Бях нападнат от бандит, въоръжен с нож. Аз му нанесах удар рютокен в горната челюст. Той умря, оставяйки след себе си жена и дете. Аз бях признат за невинен, като действащ при самотбрана, но бях дълбоко впечатлен от това, че карате, което нямах намерение за използвам срещу когото и да е било, причини смърт. Знаех, че трябва да изоставя карате и започнах работа на една ферма. Обаче, след известно време, някой ми предложи да отида в Съединените щати за да популяризирам карате и моята мечта се възвърна. Въпреки това много по-важно бе това, че роднините на убития ми простиха и настояваха да се върна към предишния си живот. Те дори ми пожелаха успех в битките с чужденците”.
| |
| галерия |
1 2 3 4 5 | | | Обратно | |
| |
|