| | | | | 1 2 3 |
| Биография на Кейджи Санпей |
| | | "Всеки бой е последен": Кейджи Санпей
„Когато казват: „Би се добре, макар че загуби”, аз мисля, че това е неправилно. Двубоите се провеждат, не за да се изясни, кой се бие добре. Без победата, те са лишени от смисъл. Та нали, ако в двубой се употребява бойно оръжие, поражението означава смърт.” Тези думи, принадлежат на Кейджи Санпей – първият боец в историята на карате-до Киокушин, съумял три пъти подред да стане шампион на Япония.
При това, „победа” в тези думи на Санпей, означава не победа в отделно взет двубой, а победа в турнир. И това е напълно логично, та нали ако Киокушин е будо карате, истинско бойно изкуство, то дори участника в един турнир да стигне до финала, и да загуби във финалната среща, всичките му предишни успехи и усилия губят всякакъв смисъл, тъй като претърпявайки поражение, той е „убит”. С други думи, по убеждението на Санпей, в Киокушин може да има само един победител – това е шампионът, а сребърната, бронзовата и всякакви други награди са само суета.
На снимката: Символ на бойния дух – знаменитата „безстрашна усмивка на Санпей”. | | Излизайки с такова настроение на всеки турнир, Санпей, ако не му се удаде да стане победител, винаги се чувства като, „личинка на мравешки лъв” – така японците наричат предела на нищожеството. Но, неудачите не го сломяват, а напротив, поддикват го да влага още повече сили за постигане на успеха. В такива ситуации, той не отпуска ръце, а си казва:
„ако не съм постигнал победата, влагайки десет години в тренировки, значи, ще тренирам двадесет, а ако и след двадесет години не постигна успех, ще работя над себе си до самата смърт – в името на достигане на поставените цели.”
Веднъж поставяйки се за цел да стане шампион на Япония, Санпей се изпълва с решимост да участват в шампионатите на страната, докато не стане шампион или докато умре.
|
| | През 1980 г., му се удава да осъществи мечтата си, побеждавайки във финала на 12-тия шампионат на Япония могъщия Макото Накамура. По пътя към върха му трябват 9 години, но през този период, Санпей доказва на всички, че няма равен на себе си по боен дух и смелост.
На снимката: Най-накрая, мечтата се сбъдва: Кейджи Санпей става шампион на Япония! Стълбичката за награждаване на 12-то първенство на Япония. На първи ред отдясно – наляво: сосай Масутацу Ояма, президентът на Киокушинкай Сохей Мори, генераният секретар Хидео Шиоцугу.
Санпей се ражда на 13 септември 1954 г., в селско | | семейство, от малкото градче Томиока в префектура Фукушима.
Той е второ дете. Има брат, който е 3 години по-голям. Невъзможно е да се говори за каратиста Кейджи Санпей, без да се спомене по-големия му брат Кадзуаки. Именно, заради брат си, Кейджи започва да се занимава с будо. Работата е в това, че в детството си, двамата братя не се разбирали, често се биели и в боевете, напълно естествено, физически по-силният, по-голям брат, обикновено вземал надмощие. Постоянните поражения научили Кейджи да търпи болката и да не се предава.
„Някога, ще стана силен и ще отдам дължимото на брат си”- си мислел той. Така, се закалил знаменитият боен дух на Санпей.
|
|
| галерия |
1 2 3 | | | Обратно | |
| |
|