English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

ПРЕДГОВОР
          Карате покори вече сърцата на младите хора по целия свят. Тези хора се обърнаха към карате с надеждата да реализират мечтата на всички хора, поне на всички мъже, да бъдат силни. През тези времена на атомни, компютъризирани и наместнически войни, малките народи проливат кръвта си за интересите на големите народи и човечеството гледа с подозрение на всяко воюване. Бясната война между народите през XX век стимулира въоръжението до такава степен, че един следващ глобален конфликт като предните два, ще унищожи всички животни и растения по земята. В тази епоха на свръх-организация, съвсем естествено е, че младежта гледа на рационалните, ефективните и странни ориенталски бойни изкуства като начин за защита на дома и живота с голи ръце. В допълнение на това, хората се обръщат към карате като начин на малък протест срещу изключителната организация на нашето време. Днес големите организации определят съдбата на цялото човечество. Големите нации определят всичко. При тези условия не е чудно, че хората виждат в карате начинът за запазване на отделното човешко достойнство.

     Повечето десетки книги, които написах през последните три десетилетия се отнасят до техниката на карате и заздравяване на тялото. Тъй като умственият и духовният тренинг са в основата на истинската сила, разбира се, аз трябваше да наблегна това и на въпросите за поведението. Все още не мога да се избавя от чувството, че читателите на тези технически ориенталки книги не са разбрали напълно какво съм искал да кажа.

     Аз започнах моя тренинг с така наречената система „Осемнадесет техники” и със системата „Шако-рики”, но скоро открих, че сама по себе си овладяна, физическата сила е като опит да си изваеш статуя на БУДА, без да му се посветиш духом. През годините на пълното ми отдаване на карате и тренировъчната зала, аз често се сблъсквах с неразбиране и трябваше да си дам сериозна сметка и за себе си и за начина, по които преподавах на другите. Част от този размисъл естествено беше насочен към човешката печал.

     Кои са най- големите причини зa страдание на човешки живот? – смъртта на родителите, братята, сестрите, децата или други роднини и приятели, носи толкова страдание, колкото и трагичната гибел на една нация. Принудителното разделяне, предизвикано от смъртта или по други причини с любим представител на другия пол е повод за големи страдания. Но психологическият източник на страдание, които причинява не по- малка болка от основната, инстинктивна скръб по загубения любим е предателството между приятели или между ученик и учител.

     Историята на Юлий Цезаровото предателство от неговия любим приятел и възможен наследник Брут е позната на всички. Когато убийците насочили сабите си към великият диктатор, той се опитал да се отбранява и да ги отблъсне, но видял сред тях и Брут. Неговите последни горчиви думи били: „И ти ли Бруте?...” Същите разкриват дълбоката мъка, изпитвана от него, когато е бил предаден от човека, когото е обичал и защитавал.

     Написах всичко това, защото не е невероятно да се появи човек като Брут сред многото хора, на които предадох учението и техниката на карате. И аз не зная какво бих направил в такъв случай. Няма съмнение, че ще се питам защо съм обичал този човек, защо съм го тренирал по пътя на усъвършенстването в карате. Вероятно аз ще съумея да го разгромя, но сигурно няма да го направя, а просто ще скърбя… Безполезно е да преследваш човек, който вече е избягал, а и какво добро ще донесе разбиването на още едно човешко същество?

     Но ако предаденият страда, предателят рядко се чувства по- добре. Брут и неговите съучастници завършват живота си със самоубийство и позор. Изменниците обикновено губят своите приятели. Често измяната е внушавана и предизвикана от жаждата за пари и слава. Но хората, които разкрият това, винаги изоставят предател, който в този случай е изоставен от своите последователи. Японската история подкрепя с примери тази тъжна истина. През XVI век върховният и военен вожд на нацията Ода Нобунага е бил предаден от един от любимите си последователи – Акечи Митсухиде, който пък в последствие бил разбит заедно с армията си от още по- известният военен предводител Тойотоми Хидеоши, а накрая бил обит от един селянин. Разбира се, самоубийството на Искариот е друг пример, подкрепяш тезата ми. В Китайската история също има подобни случаи. Например Чао Као – главният евнух на първият Китайски император /III век пр.н.е./ бил измамник и интригант. Tой се свързвал с всеки, готов да служи на неговите цели. Той подготвя смъртта на императорския наследник, но по- късно е екзекутиран по заповед на владетеля. Бил заставен да изкопае собствения си гроб.

     Истината е, че всички ние живеем в обществено цяло, свързани помежду си с взаимно психологически връзки. Отплатата, чисто душевна или наложена от обществото, в края на краищата се стоварва върху човека, които предава групата, в която е избран да живее. Една от най- трудните задачи, поставяни пред човешкото общество е изборът на съмишленици, които няма да го предадат. Социалното наказание ще настигне предателя на своята група. А веднъж издадено ли е наказанието, много е късно да се оправя положението. Човешкият характер често се определя от вида на компанията, в която движи. Това означава, че е необходимо голямо внимание при избора на близък приятел.

     В миналото тренирах сам в планините. Често следвах абсолютно безлюдни пътеки и бях обявен за еретик от членовете на другите училища по карате. Но с течение на времето, аз трябваше да се убедя, че човешките същества трябва да живеят в тесен контакт помежду си. И веднъж осъзнал, че моят път е пътя на обикновените човешки контакти, аз превъзмогнах голяма част от смущението, което ме подтискаше. Бях ощастливен с много добри приятели и ученици. Имах и някои несполучливи връзки. Но след като направя един цялостен преглед на миналото виждам, че от лошите запознанства съм научил почти толкова, колкото и от добрите приятели. Горчивината и страданията, изпратени ми от съдбата, бяха изпитания, които ме развиха и укрепиха. Те често ми причиняват повече болка от ударите, нанесени ми от партньорите ми в карате. В тази книга аз предлагам философията, която съм създал въз основа на личния си опит с надеждата, че тя ще помогне на младия читател да избяга от някои неприятности, които срещнах аз и същевременно да разбере нещата, дали смисъл на моя живот.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007