English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

ДРЬЖТЕ ПАРИТЕ НА МЯСТОТО ИМ
           Парите са социална необходимост. Като награда за труда и човешката кръв, за потта и сълзите. Но те могат да бъдат и мръсни. Жалко е като си помисля, че някои хора преценяват всичко в пари. Но боравенето с пари е неизбежно във всекидневието.
      Когато бях млад и се занимавах с карате, нямах пари. Мразех мисълта за парите и когато нямаше нищо за ядене у дома, аз ругаех и ги проклинах, после се успокоявах, че само карате е важно за мен. Бях пълен е младежки сили.
      Практикувах карате на едно място, където комшийски деца и жени идваха да видят "Ояма, който може да счупи рогата на бик". Всеки ден по един - двама ме молеха да ги приема за ученици, но аз отказвах. Казвах, че искам да се усъвършенствам сам и нямам намерение да ставам учител. Великият майстор на меча Миамото Мусаши през целия си живот е имал само двама - трима ученика.
      Но много от младежите настояваха и почувствах, че не мога да им откажа. Станах глава на тренировъчна зала.
      Древните учители никога не са правили търговия със знанията си. Вместо заплащане те просто внимателно са подбирали учениците си. Истината е, че в някои случаи инструктори са забогатявали от даренията на богатите ученици, но учителите работещи в малки градове не са се интересували от парите.
Но тъй като беше необходима зала, трябваше да намеря пари за изплащане на наема.
      През последните десетилетия успях да утвърдя и популяризирам карате. За да постигна това са необходими пари. Разноски около 100 млн. японски йени са необходими само за един световен шампионат. Естествено, сам човек не може да събере толкова пари.
Има много хора готови да купят нашата организация, но продажбата и е против целите на пътя, който съм си избрал.

      През последните 30 години отношението ми към парите се промени. Днес нашата организация е свързана с услугите на още много хора. Докато това продължава, парите ще са необходими. И досега се придържам, към това мото: "Парите са ценни, но човек никога не трябва да стане техен роб."
      Парите никога не трябва да са самоцел. Пътят, който си е избрал някой е най- важното, а парите са само средство. Ето защо мисля, че скъперникът, събиращ пари е нещастник.

      Един ден мой приятел ме извика за съвет. Неговата компания бурно нараснала и засегнала интересите на друга фирма. Фирмата се опитала да го подкупи. Един ден той намерил у дома си чек за 10 млн. йени.

      "Какво да правя, Ояма?" - запита той. - Както стоят нещата, не мога да си платя дори наема. А ако се преместя от фирмата и взема чека, ще мога да си купя хубав дом. Да, но как да предам мистър А. - собственик на компанията?"

      Отговорих му, че това предложение може да бъде неговият голям шанс, но ако той направи това, много хора ще престанат да му вярват. Прибавих, че ще бъда първият, който ще се отдалечи от него. Приятелят ми помисли, и възприе съвета ми. Няколко години по- късно мистър А. дойде да иска мнението ми дали да повиши приятелят ми до президент на компанията. Мистър А., който скоро щеше да се оттегли, лишаваше сина си от наследство за да облагодетелства моят приятел. Всяка година стотици младежи идват с желание да тренират, и всяка година много мъже с черни пояси се появяват. Все повече майстори в карате се опитват да отворят свои зали. Учудвам се, защото тези хора са още твърде млади за да обучават другите. Нямам нищо против да се увеличава броя на тренировъчните зали, но тези мъже са още много неопитни.

      Искам да кажа на младите да не ламтят за бързи постижения, стабилност и богатство. Важно е пътят, който си избрал. Започнах карате на 9 години, и днес - повече от 40 години по- късно продължавам да се усъвършенствам.

      Чудя се, какво схващане имат младите за тренинга, щом на 25 - 26 години престават да тренират и се задоволяват с 3 или 4 дан. Съветвам младите да не се заемат да дават уроци докато не навършат поне 30 години, а дори и повече. Лошото е, че парите вече навлизат дълбоко в тренинга. Чужденци с много пари могат да вземат 4 или 5 дан много лесно. Това е подло.

      Това не би се случило преди години, когато бяха необходими десетилетия за да получиш дан от майстор. И писмените удостоверения тогава са излишни. Значението на карате не може да бъде описано на документ.

      Нямам намерение да оставям, голямата карате организация на моите деца. Само човек, който е вървян по пътя си с толкова препятствия и толкова трудно колкото мен може да ме наследи. Най- голямото наследство, което получих беше духът, ентусиазмът, честността, човечността и преклонението пред такива личности като: Миамото Мусаши, Сайго Такамори, Бисмарк, Конфуций, Шакиамуни. Няма да оставя богатството на семейството си, но искам да премине в идните поколения лъчът на надеждата, волята, амбициите, ентусиазма, които ме съпътстваха през целият ми живот.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007