English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

ОСВОБОЖДЕНИЕТО - ПЬРВИЧНА ИСТИНА
          Когато бях в затвора далеч от близки, без подкрепа, несигурен в своето бъдеще, реших да се посветя на карате. През тези години много хора се посвещаваха на военните изкуства, защото имаха горчивия опит от войната. Гледайки зверствата на Американците, безчинствата на бандитите разбрах, че страната не може да бъде свободна докато няма сигурни защитници. Ето защо избрах карате и след излизането ми от затвора заминах за планините за година и половина.

     Мисля, че много хора биха искали да опитат живот като моя сред прекрасна природа на пълно уединение, но това не е лесно. Най- лошото е самотата. Има два изхода от нея: или да напуснеш планината или да се концентрираш, да се самовглъбиш. Избрах второто. Размишлявах над толкова много неща. За пръв път седейки в планината изпитах това състояние на обездвижване, на спиране на мисълта, наречено самадхи.

     Занимавах се ежедневно и зиме и лете. Не губех нито един ценен миг. Вечер, когато самотата беше жестока, се опитвах да се концентрирам върху някои девизи. Понякога рецитирах, гледайки свещта или парче хартия на стената. На листа бях написал характеристиките за спокойствие и действие. Имах халюцинации. Обърквах звуците на вятъра и птиците с човешки гласове.

     Тренирайки по цял ден се изчерпвах до такава степен, че забравях да се храня. Ето защо през деня бях в добра форма, а вечер се тормозех. В края на моя престой постигнах моя най- голям успех - счупих голям кръгъл камък с шуто учи.
     Постепенно успявах да премина от размисъл към отпускане, а от там към самадхи. Тогава достигнах до такова състояние, че без да се напрягам четях мислите на противника и можех да влизам във всякакъв бой. Когато достигнах това състояние разбрах, че хората вече не са мои врагове и реших да опитам силата си срещу бик. В битки с животни аз не винаги бях в състояние на безсмислено спокойствие. Без да мисля и боейки се от загуба използвах по- силни атаки от необходимото и причинявах страшни рани на животните.
     Но веднъж едно приключение едва не ме накара да се откажа от карате. Срещнах един гангстер въоръжен с нож и в отговор на нападението му използвах рюто кен в горната му устна. Той умря. Остави жена и дете. Пред закона нямах вина, защото бях в самоотбрана, на ненавиждах себе си, защото си бях обещал да не използвам карате във вреда на хората. Вечер ме мъчеха кошмари. Накрая заявих, че приключвам с карате и отивам да работя в една ферма за да обезпеча семейството на гангстера. Знаех, че се отказвам от карате, но не страдах. Работата във фермата ми се струваше по- лека от тренинга. През тази година на полето много работих, но не тренирах. По- късно, когато дойдоха да ме молят да замина да се бия в САЩ, моят кошмар се възвърна, а жената и детето, ми бяха простили и дори ми желаеха успех.
     Прекъсването като че ли се отрази добре на тренинга ми. Ръцете ми вече бяха готови да атакуват без да ги контролирам постоянно, но не бях горд. Карате вече не беше само мое.

     Интересно е да се направи сравнение между един мъж на военните изкуства и един спортист. Тъй като за спортиста най- голямо значение има физическата подготовка, той е в разцвета си между 20 и 30 години, а при боеца голяма роля играе психическото съзряване. Ето защо е най силен между 40 и 50 години. Сега, когато играя с по- млади винаги чета мислите им и не се нуждая от кой знае какви усилия, за да пристъпя зад противника и да използвам хикаке или каваши техника и да го победя. Но това постигнах едва след 30 години тренинг. Древните учители казват, че боецът трябва да бъде наясно със себе си за живота и смъртта. Предпазването на хората от корупцията е едно от нещата, за които трябва да работим. Няма значение какъв е, всеки човек трябва да бъде готов да стане жертва на идеите си. Така той се освобождава от страха от смъртта.

     Ямаока Тесшу - основател на кендо училище от ХIX век казва, че същността на учението се състои в пълно освобождаване от всички задръжки в живота. Най- крайната цел е да се преодолеят задръжките на живот. Това е и целта на моето карате киокушинкай /организация за търсене на първичната истина/.

     Но пътят към истината е дълъг. Ето едно мото: "Човек е още начинаещ след 1000 дни. Той намира истината след 10 000 дни тренировка."

     Занимаващите се в Китай с карате са имали 9 години обучение: 3 години се учат как да стоят, 3 години се учат как да вървят, 3 години се учат как правилно да замахват с ръка. Днес ние учим и трите едновременно. Ето защо само един на 100 или 200 души получава шодан през първата година. Истинските трудности обаче започват след началото. Истинските бойци вече не трябва да се бият с опоненти, не трябва да изработват правила за младите. Някои се обезкуражават. Други просто не издържат. Трети се страхуват от битки.

     Карате тренингът укрепява тялото. Това прави мъжете привлекателни и подходящи дори за телохранители. Не е много рядко явление мъже с развита мускулатура, но с неизработени възгледи да се насочват към престъпления, алкохол, жени.

     Техните неуспехи са трагични, защото за известно време те са прогресирали по верния път. Ако те бяха продължили, ако бяха упорствали в борбата със задръжките си, щяха да достигнат състоянието на освобождаване, което е първичната истина, търсена от нас!!!
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007