English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

АМБИЦИИ
          Когато бях дете ни учеха да живеем по такъв начин, че никога да не се посрамим пред семейството, училището и приятелите. Ние научихме наизуст едно Китайско стихотворение, в което се казваше:
               „Ако едни мъж напусне дома си с амбиции,
               той не трябва да се завръща без да ги е изпълнил.
               Дори и след смъртта има зелени могили
               навсякъде по пътя на човешкия живот.”
     Младите хора днес не учат такива неща и аз се учудвам как успяват без това напътствие. Може ли модерното образование, което се отклонява много от егалитаризма и не внушават достатъчно силен дух да помогне на младите да си поставят цели и да определят какви искат да бъдат.
     Разбира се, в общество, радващо се на благоденствието на мира, такова образование е подходящо и един млад човек може да преживее и само с това. Той може да намери работа, да се ожени, да поддържа семейство. Но достатъчно ли е в действителност това? Задоволен ли е човешкият живот, щом е без идеали? По мое мнение, един такъв живот фактически е нищо. Лесният път, това, което винаги се желае, е пътят към падението. Човешкият живот печели блясък и сила само, когато е гладен и кален.
     Човешкото общество прераства в пълноценен човек, използвайки своя вроден физически източник. През определен период /обикновено през юношеството – времето на израстване/ въпреки страха и липсата на опит, човек опознава своята индивидуална личност. Той открива, че има собствени идеали и обикновено избира някои от хората, символизиращи тези идеали. Той става действително повлиян от този човек и се бори с всички сили да му подражава. Съзнателното отдаване на целенасочена борба, пълно посвещаване на целта и очакването на събитията в собствения живот – това са амбициите. Обаче трябва да се
досещате, че с тази дума аз изразявам нещо все поглъщащо и духовно. В този смисъл амбициите са нещо напълно различно от боготворенето, в което изпадат някои юноши.

     Тук трябва да кажа нещо за благоприличието и срама, които са много важни за хората в юношеството. Затова ще разкажа за опита, които придобих, когато бях много млад. От 9 годишна възраст се занимавам с „Осемнадесет техники” /Шако Рики/ при господин Йи. В нашият клас аз бях много по- силен от другите. Дори момчета с 5-6 години по- възрастни се страхуваха от мен. Но след около две години г-н Йи напусна фермата на сестра ми, където работеше дотогава и в знак на протест и от разочарование от неговото заминаване, аз започнах да се бия с останалите момчета, станах горд и доста буен.

     Един ден, когато бях на 11 години, аз играех на война с децата на съседите. Един камък, хвърлен от мен случайно одраска кракът на едно момиче, което минаваше наблизо. Тя бе най- хубавото момиче в нашето село и когато ми каза: „Ти не трябва да хвърляш камъни – можеш да нараниш някого”, моят немирен дух се разбунтува. Тогава аз бях много млад, за да изпитам физическо влечение от момичето, но тя беше толкова хубава, че моите братя и другите момчета я сочеха с пръст и си шепнеха за нея от разстояние. Когато тя започна да се отдалечава, аз я последвах, вървейки недодялано. След това неочаквано обвих ръце около нея изотзад и я вдигнах от земята. Тя извика от уплаха, а всички мои приятели ми отдадоха възторжен аплодисмент. Независимо от похвалата, обаче макар и още дете, аз се изчервих и избягах като уплашен заек.

     По- късно трябваше да изтърпя наказание, много по- тежко от очакваното. Баща ми чул за случката от майката на момичето. Същата вечер след вечеря, той ме удари здраво по главата с дългата си лула. После здраво ми върза ръцете зад гърба, риташе ме жестоко и ме заключи в килера. Неочаквано аз осъзнах, макар и да не знаех почти нищо за половете, че имаше някаква връзка между сериозността на моята постъпка и сериозността, по- точно свирепостта на наказанието. Баща ми крещеше: „На твоята възраст как може човек да играе така с момичетата! Изчадие като теб няма да свърши добре.” Докато бях в бараката, думите на баща ми звучаха в ушите.
     Въпреки, че когато ме удряше и блъскаше аз не плачех, сега сам в тъмното проливах горчиви сълзи. Тогава реших да стана толкова почтен човек, че баща ми да няма повече повод да се оплаква от мен. Това, което ме нарани повече от ударите с лула и другите физически наказания беше безсърдечността на баща ми, изсипала се върху главата ми. Когато реших да стана достоен човек сълзите ми пресъхнаха. Но започнах да плача отново, когато дойде майка ми и ме развърза. Тя ми каза, че съм прекалено голям за да играя на такива глупави игри и че щял съм да донеса още много срам на себе си и на семейството, ако не залегна над учението по- добре от преди. Нейните нежни думи ми направиха голямо впечатление. Макар че не станах велик учен, от този ден нататък започнах да проявявам по- голям интерес към учението. По- късно в живота, когато вече се бях посветил на карате, книгите станаха огромна подкрепа и източник на сила за мен. Четенето на хубави книги възпитава добри идеали, развива хубави амбиции и води до създаването на добри приятели. Разбира се, в живота книгите не са всичко, но те имат много да предложат и по- специално на хора като мен, които са много активни.

     Спомням си една от книгите, която ми направи голямо впечатление в младостта ми. Тя бе направила впечатление и на много други читатели на нейния автор. Това беше биографията на пруския канцлер на Германската империя Бисмарк / 1815 – 1898 год./, написана от японския биограф Юсуке Цуруми. Спомням си и една друга книга – за Бенджамин Дизраели. Тези две книги ме развълнуваха толкова дълбоко, че понякога тайно плачех и мислех за тези двама велики мъже до късно през нощта. Както е известно Бисмарк, роден в милитаристична, земевладелска и привилегирована класа става канцлер и приятел на кайзер Вилхелм I и с енергията на машина обединява Германия само, за да властва над Европа. За моята младост изказването на Бисмарк, че проблемите на Германия трябва да се разрешат с кръв и оръжие, имаше голямо значение. Реших, че желанието ми е да стана Бисмарк на Ориента. Разбира се, исках да бъда силен и в карате, но решението ми да се посветя изцяло на карате беше следствие на по- късното ми развитие. И до днес Бисмарк е останал привлекателна фигура. Да бъда като него беше моя младежка амбиция.

     В тази връзка трябва да изясня вида на моята амбиция. Не мисля, че големите амбиции са свързани непременно със славата и честолюбието. Славата и достиженията на Бисмарк наистина са неоспорими. Но това, което ме стимулираше беше неговата непоклатима вяра и изключителна деятелност. Несъответствието на целите разграничава амбицията от обикновеното честолюбие. Борбата за богатство и слава е честолюбие. Амбициите са на по- високо човечно и духовно ниво. Казано е, че обществено чувствителния човек с амбиции за идеална и безпогрешна добродетел не върши нищо против нея, а е готов да пожертва живота си за нея.

     Това показва, че амбициите могат да бъдат чисти и свободни от егоизъм. Те нямат нищо общо с животинските желания за богатство, удоволствие и известност. Разбира се, всички хора имат такива желания. Но истинският, обществено чувствителен човек е такъв, че въз основа на силното желание, издигнато от дълбините на неговата душа се бори за идеална почтеност. Амбициите на такъв човек се борят против повърхностните желания и се опитват да контролират страстите. Когато поглеждам назад виждам, че понякога съм се поддавал на повърхностни желания, но никога не съм изоставял докрай амбициите си. Вярно че беше така, защото ги поддържах, знаейки отрано срамът от неуспехите и небрежността си. Възникващи от дълбочините на душата, амбициите са духовни изисквания, проникващи целия човешки живот и водещи до възможността за саможертва в нейно име. Все още желаейки да бъда Бисмарк на Ориента, аз напуснах на 13 години родният си дом и заминах за Токио. Тъкмо когато влизах в авиаторското училище, Япония беше на прага на Втората Световна Война. Реших да се притека на помощ на отечеството си, работейки във ВВС. Това беше в съответствие с желанието ми да бъда като Бисмарк, тъй като и той е бил пламенен патриот.

     По време на службата продължих своя тренинг в карате. На 15 години постигнах шодан, а на 18 нидан. След това кандидатствах за специална атакуваща задача. Това означаваше, че буквално бързах за царството на смъртта. Неочаквано дойде Постдамската декларация и тогава радиото провъзгласи примирие. Плаках. Страната, за която исках да отдам живота си, беше разгромена преди да внеса своя дял.

     Не съжалявам за начина, по който прекарах младостта си. Щастлив съм, че имах какво да обичам с цялото си същество. Аз съжалявах младите хора, които нямаха за какво да се жертват. Днес много хора незнаещи какво да правят с ценната си младост, просто се отдават на задоволяване на ниски желания. Човек без амбиции е като кораб без кормило и кон без юзда. Има много хора от този тип в нашето общество.

     В объркаността и неразборията на първите години след войната, аз също не бях съвсем наясно със себе си. Но аз реших да стана човек на бойните изкуства като великият Миамото Мусаши. Когато тялото и духът ми отново бяха във форма, аз открих, че амбициите ми отново са запламтели по- силно от всякога.веднъж седейки на скала с изглед към безкрая на Тихия океан, аз почувствах /улових се/, че се съгласявам с Конфуций. Този, които е пречистен физически е като бог на енергията. Амбициите дават устойчив ред на живота. А хората, които споделят високи амбиции, споделят и истинското приятелство. Повечето от моите приятели имат една обща отличителна черта: те са богати и великодушни личности. Те са нещастни в дребнавостта на новото Японско общество. Те се отклоняват, защото искат да разперят криле. Те не желаят да се отегчават с дребни сметки. Всички техни цели са големи. Като Китайският дракон – трудно е да бъдат вързани. Те всички са свързани с духовни елементи и високи амбиции. И аз вярвам, че те потвърждават истината: „Колкото по- големи и по- високи са човешките амбиции – толкова по- голямо и издигнато е и самото човешко общество.”

     Съдбата ще се усмихне на човек с големи амбиции и силен дух. Такъв човек с положителност има добри приятели. Като не се отклонява никога, той ще разбере че амбициите му дават смелост, а това укрепва мъдростта и доброто здраве. Всички тези особености ще го доведат до положение на водач на другите хора и пазител на тяхната праволинейност. Човек без амбиции не може да стане приятел на този, който ги притежава. В много части на света днес липсата на амбиции е равносилна на липсата на приятели, на самота, на несигурност. Такова положение може да се нарече само бедствие.

     В книгата на Ходжо Соун /1432-1519/, важна военна фигура в Японската история съществува забележката, че приятели, които ни водят до дегенериране не са истински приятели и че истинските приятели трябва да се търсят сред образованието.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007