English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

БЕЗСТРАШИЕ
          Често ме питат къде може да се намери смелостта, така необходима за всяка битка и за живота изобщо. Няма съмнение защо хората мислят, че съм изпълнен с храброст. Това е, защото много пъти съм изпадал в опасни ситуации, в които мигът може да означава живот или смърт. Истината е, че съм посрещнал различни положения с различни реакции. Считал съм се за позорен страхливец. Понякога съм действал с учудваща предпазливост, а в някои моменти съм проявявал лъвска смелост. Всеки е преживявал и страх, и смелост. Всичко зависи от човека и от обстоятелствата.

     Въпреки това, смелостта е основна. Никой не обича да се страхува, и съм сигурен, че жените, както и мъжете, предпочитат да бъдат доблестни, смели и мъжествени. Най- добрият начин да придобиеш смелост е да следваш избраният път и да си готов да избегнеш бурният живот в името на правотата. Човек, който следва своят път, който свързва този път с пътищата на другите, и който не е заинтересован от собствената си слава и успехи, няма от какво да се страхува. Вече цитирах израза, че "този, който е пречистен е бог на енергията". Това означава, че човек няма от какво да се страхува, ако духът му е непомрачен, ако няма причина за срам, и ако няма съмнения за пътя, който е избрал да следва. Такъв човек вече е отдал живота си в служба на другите и освен това е готов да посрещне опасността с пълно спокойствие.

     Сократ илюстрира тезата ми. Той първи е говорил за смелостта, когато неговата армия и противниковата почивали близо една до друга, така, че можели да се виждат. Сократ преминал линията на врага, мързеливо проучил обстановката, обърнал се и тръгнал безстрашно назад. Патриот по-късно, той не избягва от затвора, защото с това ще бъде в разрез със законите. Накрая с голяма смелост изпива чашата с отровата, неговата присъда. Човек на истинската справедливост, който не се е съмнявал за правотата на философията си, Сократ не е знаел страх. Подобна преданост на справедливостта ще помогне на всички нас смело да посрещнем малките и големите пречки в ежедневният живот.

     Миямото Мусаши казвал, че никога не е съжалявал за постъпките си. Ако имаш доверие в своите собствени думи, амбиции, мисли, постъпки, и вършиш всичко по силите ти, няма да съжаляваш за нищо. Страхът и треперенето са неизбежни за този, който си е набелзал трудни цели.
     Спомням си един път, когато бях ужасен за изхода на един мой мач в САЩ. Моите партньори бяха известни боксьори в тежка категория, чийто удар можеше, да бъде убийствен и които можеха да използват своята грамадна енергия, за да ме ударят по главата и да ми счупят врата. Всичко в Америка е бизнес. Пет хиляди долара бяха заложени за мача, и боксьорите бяха толкова нетърпеливи да защитят популярността си и да сложат този жълтокож на мястото му, че не биха се подвоумили дори ако загубех живота си. Въпреки, че нямах намерение да се бия за слава и пари, бях вдъхновен от гордостта си, че бях представител на древните бойни изкуства. Бях сигурен в силата на карате и имах вяра в собствените си технически умения. Работех с професионален менажер и чувствах, че трябва да победя и за негово добро. /Веднъж още в началото аз бях поканен да участвам в отбор по борба, който трябваме да ме срещне с великият Того, но аз отказах да се правя на маймуна и доброволно да загубвам, мачовете срещу пари. Тогава спрях тази работа и започнах да рекламирам само с един противник карате. През тези времена това беше нещо съвсем необичайно. Великият Того ме покани заедно с Кокичи Ендо в САЩ като представители на Японското джудо и карате. Въпреки, че това беше замислено с цел печалба, нещо което аз не бих подкрепил, великият Того беше голям Японски патриот, и имайки респект от моя идеализъм, се отнасяше много, добре с мен. Но аз го критикувах, и не бих имал даже страха да ме остави да умра от глад./
     Трябваме да спечеля този мач с професионалните боксьори, но много неща пречеха на обикновеният ми тренинг. Първо, бях в чужда страна, където трябваше да се занимавам и с парични въпроси, които ме затрудняваха. Второ: срещах се с хора, с огромна физическа сила. От предния ден до деня на мача се раздвоявах между припадъци на страх и горещото
желание да спечеля. Развих анемия. Този видемоционални преживявания може да донесе голяма сладост и жизнелюбие в живота, но по това време, когато пълната чистота на разума и предаността на делото бяха жизнено необходими, това ме разсейваше. Бях разбрал какво означава заплахата срещу живота, и нямах време за романтика.

     Един или друг път всеки се среща със смъртта. Ужасно е да съзнаваш, че смъртта е завършек на целият твой съзнателен живот. Религиите и много философии са били основани, за да подпомогнат човека да преодолява този страх. Някои религии настояват, че всеки трябва да живее така, че да заслужи щастие в света, в който ще отиде. Някои философии като Дзен например, казват, че трябва да достигнем в този свят съзнанието, превъзхождащо и живота и смъртта. И единият и другият подход могат да бъдат полезни за човек, който го следва старателно. По мое мнение обаче, най-добрият и най- важният начин да прогледнеш на живота и смъртта е да имаш чувството на отговорност, да поддържал в себе си това чувство, и всеки ден да живееш така, сякаш го проявяваш в широк социален аспект. Човешките същества по рождение са общителни. Малко хора могат да живеят идеално в пълно уединение от света. Най- важен е животът въз основа на личното чувство за справедливост и на желанието да видят справедливостта, осъществена навсякъде.

     Спокойното вглъбяване, което Дзен проповедникът открива в размишлението, за мен е заменено от пълното вглъбяване, което изпитвам при изтощителният карате тренинг. Окъпан в пот, отдаден напълно на това, което върша, на тренировките аз превъзхождам и живота, и смъртта. По този начин аз съм способен да превъзмогна страха. Преди мача работя и работя, докато почувствам ума и тялото си гъвкави и еластични. След това, когато започна мачът, виковете и шумът на тълпата са само неясни звуци. Не мисля за нищо: нито за победа, нито за загуба, но съм достатъчно ловък да отбивам атаките на противника и да настъпвам сам. Смелостта е вече изцяло усвоена. Човек, който може да направи това спокойно маже да говори за своята сила. За човек, който живее според собственият си избор, това е достатъчно. Безотговорната тълпа може да критикува лековерно въз основа на инцидентни резултати победа или загуба. Но боецът, който вярва в правотата на своите действия е безразличен към хулите и похвалите. Всички мъже трябва да изработят вярата в себе си така, че да могат да пренебрегнат неумелата критика на зрителите, нямащи ни най- малка представа за трудностите при следване на избрания път с пълно отдаване.

     Само ако са способни на безразличие към мнението на некомпетентната публика, тогава могат да бъдат безразлични към живота и смъртта, към бедността и богатството. Хареса ми пасаж от Лиех Тзу - неотаоист класик, работил в Китай през III в. от н.е., който казва "животът прилича на смъртта, богатствата приличат на бедността, човешкото същество прилича на свиня, а ти самият приличаш на човешко същество".

     Човекът, способен да каже това, е достигнал върха. Той е придобил истинска смелост. Смелият е готов да умре вечерта, ако е узнал истината за пътя сутринта. Това не означава че той търси смъртта, но когато тя дойде, той е готов да я посрещне със спокойствие.

     В обучението в карате съм срещал всякакви видове ученици с всички видове индивидуалности. Някои имат качествата на отлични бойци, други са мързеливи. За краткият период от 6 месеца или година е трудно да се предвиди степента на развитие на личността. Някои са добре координирани и бързо напредват в началото. Но това е само за да почиват на лаврите си после, стават мързеливи, и постепенно се виждат задминати от по- малко обещаващи от тях. Други ученици, макар и многообещаващи, никога не отиват напред, тъй като са прекалено стеснителни, за да участват енергично в боевете. Те са достатъчно силни, но избягват сблъскванията с мощни противници и не участват в сериозни мачове. Ако имат съперници, то те ги избягват тактично. Те се сближават само с тези по- възрастни възпитаници, които ги харесват и защитават. Около тях се образува нещо като "тренировъчна зала" в тренировъчната зала.

     Това може да бъде начин на живот, но аз не го одобрявам. Ако човек изгуби няколко пъти, не трябва да се тревожи. Страданието от малките рани е само начин да станеш по- силен. И ако човек загуби, трябва да разбере защо и да тренира с всички сили, за да поправи грешките си, донесли му неуспех. Вероятно човекът, който се отдръпва назад в боя или не взема участие в него дори и когато го карат, който не прави препоръчаната му екскурзия в Америка, привлича приятели със своята скромност. Но след няколко години, той ще изостане далеч зад повечето трудолюбиви ученици, които полагат максимални усилил да станат по- силни и по- сръчни и които крачат по пътя на карате. Докато другите се движат напред, скромният, дребният човек закърнява в своя малък, собствен свят. За някои хора професията с бяла якичка, малката къща в предградията, семейството и малкото щастие са достатъчни. Но аз вярвам, че човек трябва да дири по- предизвикателни битки и трябва да се старае да разшири възгледите си и амбициите си на този самодоволен, консервативен свят.

     Всеки от нас има своите страхове. Всеки се бои да не изгуби, бои се да не умре. Но стоенето назад е начин да живееш вечно и в страх от смъртта. Начинът да намериш смелостта е да я дириш в конфликтите. А сигурният начин за победа в конфликтите е желанието да рискуваш живота си. Това желание е по-важно от умението и силата, защото създава предпоставки за непредвидени обстоятелства, които осигуряват учудваща мощ. Всеки е слушал истории как обикновени, слаби деца проявяват учудващи заложби на сила по време на бедствия. Това се случва, защото непредвидеността и рискът за живота пораждат невидима енергия.

     Всичко това е свързано със съзнанието за превъзходство над живота и смъртта, което се възпитава от дзен - будизма и което е отразено в епизоди от живота на велики герои и предводители от Ориента. Рискувам да се повторя, но трябва да кажа, че пътят към истинската смелост не е в изолацията на проповедника, а в посвещаването на целите и благополучието на другите.

     Повторно участие в бой се равнява на нещо като религиозен тренинг. Човекът, готов да се пожертва, среща какви ли не трудности. Той предизвиква смъртта и с всяка нова победа я предизвиква отново. Тъй като мисли винаги за справедливостта и доброто на другите, той става не само смел мъж, но и хуманист. Той не се бои от смъртта, той знае, че според думите на Юлий Цезар от Шекспир, страхливецът умира хиляда пъти, смелият само веднъж.
     Това е значението на Киокушин стилът на кумите, в който близкият контакт е силно окуражаващ. Хората, тренирали други видове карате, а понякога хората, тренирали киокушин в други страни твърдят, че се боят от ритниците и ударите в киокушин кумите. Разбира се, ритниците и ударите са страшни, но противникът също се бои. Ето защо човекът, който се движи по- близко да противника, използва страха на другия и няма защо да се страхува за себе си. Както е казано в стихотворението на Дзен проповедника Такоан: "Да бъдеш под острието, когато мечовете се кръстосват, е ад, но ако стъпиш напред, всичко се превръща в рай." От това сме направили аналогията "Направи крачка напред, след това още една и още една..."
     Така учениците на киокушин кумите постепенно преодоляват страха и развиват смелостта. Киокушин кумите е кумите за смелите.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007