English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

УСПЕХЪТ ИЗИСКВА ВЕЖЛИВОСТ
          Както казах, животът на мъжът, избрал своя път и готов да го следва старателно, често е самотен. Собственият ми живот показва, че хората понякога се оттеглят в самотни планини и тренират, с такова отдаване в такава изолация, че хората започват да ги мислят за луди. Сега, както и в миналото, пълното отдаване е единственият начин да направиш нещо истинско и трайно. Освен това, боецът не трябва да бъде безразличен към съдбата и положението на другите хора. Пътят, който сме избрали е свързан с високи амбиции и големи цели. Въпреки, че характерът на тези цели варира според индивида. Моето собствено тълкуване е: Моят път е пътят на карате, който е и пътят на хуманизма, и който се свързва с пътя за небето. Няма значение колко сме самотни, ние всички трябва да вървим по пътя на човечността. Вероятно би било по- добре да кажем, че не трябва никога да се отклоняваме от него. Изолацията е грешна. Когато бях в затвора, когато упорито тренирах сам, когато живеех в уединение в планината, най- трудното нещо беше да понасям липсата на компания.

     Човекът не е създаден да бъде сам, а да споделя контакти, емоции и любов с другите хора. Може да има истински вълци - единаци в света на животните, но поради интелигентността си и дар - словото, човекът не може да живее откъснат от околните. Той изисква компаньон при разговор, дори ако се налага да говори сам със себе си.

     Това е особено вярно за тези, които са избрали пътя на карате. Ние сме поели тази стъпка за доброто на другите хора, за цялото общество, а не за собствено богатство, слава или удоволствие. Животът ни е напълно осмислен само когато сме в постоянен контакт с другите. Ние винаги трябва да помним, че трябва да бъдем учтиви и внимателни, и да спазваме нормите за поведение на обществото, в което живеем.

     Едно от най- важните неща за запазване на хармонията между личностите и обществото е учтивостта и взаимното уважение. Ритуалите и учтивостта често навеждат на стари ориенталски мъдрости. Например в Цо Хуан - коментар върху пролетните и есенни летописи, един от най-известните китайски класици е казал, че ритуалите са ръководството на рая, на работите по земята и на дейността на хората. Това означава, че небесните тела са във правилна позиция и движение, защото небето изпълнява правилно ритуалите си. Земята изпълнява своите ритуали, контролира планините и моретата, осъществява цъфтежа и растението на цветята и дърветата. И накрая, ритуалите под формата на взаимно уважение и респект, поддържат света на човечеството. Учтивостта трябва да личи от всички наши постъпки и думи и във всички области на ежедневието ни. Но под учтивост нямам предвид студена официалност. Учтивостта в истинския смисъл е безегоистична грижа за благополучието, физическата и морална подкрепа на друг човек. Конфуций, който макар и прекалено жесток критик, за да бъде известен на всички народи, е несъмнено един от най-великите философи на своето време. Той казва, че учтивостта и уважението упълномощават една културна цивилизация, да властва над варварите. Той също казва, че човек, който не знае обредите и добрите обноски, не може да се надява на напредък.

     Конфуций е казал още много други неща, които са от най- голямо значеше за хората на бойните изкуства: "Смелият мъж, който не е вежлив, не се харесва; любовта към силата без любовта към уважението води до лудост; любовта към смелостта без любов към знанието води до безредие." Военният или боецът живеят под постоянна заплаха и се нуждаят от смелост и сила. Но светът е проклел дивите и неприемливи хора, зависещи изцяло от силата и смелостта си."
     Освен това, знанието и вежливостта са много по- важни за боец в карате, отколкото за другите хора. След няколко месечни тренировки, боецът достига някаква бързина и точност на ритниците и ударите. Вървейки по улиците, той може да изпита желание да изпита силата си върху обикновените граждани, които в такива случаи са напълно беззащитни срещу атаката, вероятно този карате новобранец не е достатъчно добър в боя с по- напредналите ученици в тренировъчната зала, но на улицата той мисли, че може да покаже това - онова, наистина по някога хора с малка подготовка зад гърба си заплашват или малтретират пътуващите през страната туристи. Но хулигани от този вид не са истински бойци на карате. Един истински последовател на бойните изкуства не чувствува нуждата да се покаже пред другите и счита заплахите за безчестие. Жестокостта по пътя на карате боеца е по- страшна и поражда много повече омраза, отколкото може да се предположи, сигурен съм, че никой не се посвещава на военните изкуства с цел да бъде мразен. За да се предпазя от това, за което току що говорих, много отдавна съставих девиз, който гласеше че бойните изкуства вина ги започват и завършват с вежливост и че винаги вниманието трябва да се проявява правилно. Уча на същото и учениците си.
     В моите уроци не винаги постигам това, което желая, например един от моите ученици в Европа - огромен мъж, два метра висок и тежащ 120 килограма, беше най- силният боец, който някога съм виждал. Отваряйки тренировъчна зала в родната си страна, той желаеше да мине всички други, а това беше хубава амбиция, но той разчиташе твърде много на собствената си сила. По- късно си пристрасти към алкохола и секса. Започна да взема пари назаем от учениците си, а беше неспособен да им ги върне. Неуравновесеният и жесток характер му отне популярността и не след дълго той изгуби тренировъчната зала. Впоследствие стана самохвалко и боец на дребно. Неговият случай доказва,
че силата няма значение колко е голяма, без съзнанието за обикновената човешка вежливост. Тя не води до успех.

     Друг мой ученик реши да използува изключителната си сила и способности като преподава в една зала, открита от мен в Ню Йорк. Но още първият дек той изпоби повечето от новите ученици, за да им покаже колко е силен, на втория ден половината от тях си отказаха. На третият ден се появиха само около една четвърт от първоначалният брой. Накрая никои не дойде и залата пропадна. Помогнах му да започне още два пъти, но все със същите крайни резултати.

     Както показват тези два примера, силата в карате не е достатъчна. Тъй като осъзнавах това, аз направих светът на киокушин карате известен не само със своята сила и суровост на системата, но също и защото възпитава на вежливост. Настоявам, че учителят е в положение на пълен авторитет, доколкото се отнася до карате, но трябва да респектира учениците си, ако иска те да му отдават необходимото уважение и вежливост.

     Прекарвам около половината от всяка година да обикалям в петдесетте държави, където с помощта на японски учители работят около 500 тренировъчни зали. В пътуванията си аз съм впечатлен от това, колко вежливост е необходима и за хората, и за обществото.

     През последните 1-2 столетия САЩ, горди с икономическата си власт и с рекорда на нетърпяла поражение нация, бяха изтъквани като модел за цивилизовано общество. Но вътрешно, в домашния живот няма по- неспокойни и по- неуравновесени хора от американците, индивидуализма и алчността им напълно са объркали умовете, им. Всички женени двойки лягат в леглото заедно, но всеки член е изолиран с финансови изчисления. Тези хора са отличен пример на мъже и жени, които споделят едно легло, но сънуват различни сънища.

     САЩ, държавата, която се разви бурно въз основа на природните си ресурси, изглежда е неспособна да разбере какво би трябвало да бъде истинският успех в света. Китайците казват, че вежливостта е път към успеха. Какво казват американците? - вероятно парите. Не само брачните двойки, а братята и сестрите, родителите и децата също са изолирани едни от други. Децата, които забогатяват, не се интересуват дори ако родителите им са просяци. Америка е свободна, чиста и красива. Често са ме канили в американски домове и съм ужасен от видяното там.

     До задните улици на Ню Йорк не само нощем, но и през деня се срещаш с наркомани, хомосексуалисти и всички степени на престъпността. Дори човек, който знае донякъде карате не може да бъде сигурен вървейки нощем по улиците.

     Може ли нация като тази, нямаща и закон и вежливост да бъде наречена цивилизована?
     След САЩ, следващата държава за оплакване в света е Япония. След края на Втората Световна война заедно със суровините, Япония внесе от САЩ и индивидуализма и алчността. Американизацията на становищата по отношение на ежедневните работи и човешкия живот изобщо превърна Япония във варварска страна.

     Къде са днес младите хора, които разбират значението на вежливостта? Гледайки постъпките и слушайки думите на младите Японци аз съм ужасен, че Япония също ще стани като САЩ.
     Въпреки, че изглежда, че Япония и Америка са преуспяващи, в действителност са в упадък. Винаги съм мислил така. Единствената наша малка надежда за спасение изглежда е влиянието на истински цивилизованото общество, което много отдавна са бе наследили от Китай.

     Личната полза и егоизмът са причините човешките същества да забравят уважението към другите и да нарушават правилата, установени за мир и приятелство. Като всички други животни, човешките същества имат вродени такива инстинкти като нуждата от храна, секс, собственост, които са свързани със самите източници на живот, но човешките същества не живеят изцяло за инстинктите си. Докато животните, водени само от инстинктите си се ръководят от правилата на природата, човекът трябва да живее хармонично според законите от собствената си осмислена власт. Тези правила са учтивостта и вежливостта. Тъй като те не разрешават на хората да правят винаги точно каквото искат, законите естествено влизат в противоречие с инстинктите. Човек, който не може да се контролира и да се издигне над инстинктите си, живее живот, лишен от цивилизоващото влияние на вежливостта и в последствие е отхвърлен от другите.

     Но както казах, всички човешки същества са общителни и се нуждаят от компанията на другите. И това е в сила повече за по-егоистичните хора. Следователно желанието да се живее единствено за задоволяване на егоистичните си желания е противоречиво.

     Въпреки, че я характеризирах като закон на разсъдъка, вежливостта всъщност се гради на основната човешка нужда от компания. С други думи, вежливостта възниква от нуждата да се уважават другите хора, тъй като човешкото същество се нуждае от тези други. Но човекът, който разбира човешките и социалните отношения несъвършено забравя, че не може да живее без компанията на другите.

     Неговата егоистична алчност се разкрива в желанието да притежава повече, от другите и да прекарва по- добре от другите или със забравянето си да бъде благодарен на някого.

     Егоистичните желания са противни на чувството за общност, което е в основата на нашата природа. Вежливостта учи как да се пазят лич¬ните желания и инстинкти в подходящи граници, за да може всички човешки същества да живеят по равен щастлив начин. Невъзможно е да се елиминира напълно инстинктивните желания, на всяко човешко същество морално задължено да ограничава своите желания за благото на цялото човечество.

     Човещината е задължение на всички хора, които искат да живеят мир, но за да придобие човечност човек трябва да разбере, че човечността според Конфуций се гради на основана на човешката общителност. Така човещината ще доведе до уважението на другите. Когато го запитали за човешкото благоразположение, Конфуций казал, че то се състои от овладяване на личността и връщане към присъщите и ритуали. Това означава, че при преодоляване на своите естествени егоистични желания и спазване на вежливостта, човек може да се слее с обществото. Високо напредналите общества на САЩ и Япония са основани на преследване на богатство и слава и дават пълен тласък на човешкия егоизъм. Но напредъкът в на тези общества е добър само за ограничена част от хората. Злоупотребите, причинени от стимулирането на алчността са накарали обществото да забрави вежливостта и са довели до прага на пропадането на цивилизацията. Докато егоизмът е движещата сила в обществото всички индивиди /защото така те не са хора/ сляпо скицират само собственият си напредък и възвеличаване. Духът на вежливостта ще загуби. Пътят ще се загуби. Благоприличието в между човешките отношения ще се забрави. Обществото ще се изроди. Жестокостта ще се развилнее, обществото ще стигне до разрушение. Няма значение колко е напреднал човек в отношенията на парите, ако той е изгубил пътя. Ще загуби умственото спокойствие, което може да се придобие само със самоотвержена гонитба на истинската цел.

     Думите, казани от Конфуций преди 2500 години са точно описание нa обществото в САЩ и Япония днес. За да направя някаква стъпка за подобряването му, аз ежедневно се опитвам да втълпя на учениците си значението на вежливостта. Не съм сигурен какъв е бил ефектът от тези дискусии, обаче зная че учениците ми, които най-добре осъзнават схващанията ми за вежливостта са тези, които напредват в тренинга и по един или друг начин дават резултати. При избора на инструктори, които трябваше да изпратя в чужбина, изискванията ми спрямо вежливостта и уважението бяха по- важен критерий от силата и умението. Въпреки, че досега не съм имал безпогрешен ученик в тази насока, вярвам че повечето от моите ученици са много по- внимателни и вежливи от другите млади японци. Начинът, по който се държат ме убеждава в това. Вярвам, че този начин ще убеди и всеки безпристрастен наблюдател, че е истина. По- нататък киокушин инструкторите в чужбина си извоюваха уважението е чувството си за благоприличие, макар че повечето от тях са още около тридесетте. Докато продължават да живеят прилично, те ще бъдат уважавани и слушани където и да отидат.

     Човек, който разбира благоприличието и вежливостта има голямо богатство. Надявам се да обуча и дам на обществото колкото мога повече такива хора. Надявам се, че водачите на всички други бойни изкуства споделят желанието ми.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007