English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

РОДИТЕЛИ
          Малките на яйценосните животни са слабо развити по време на люпенето. Новородените на повечето от бозайниците са добре развити могат да се движат почти веднага значително свободно. С изключение на двуутробните и някои по- особени случаи като панда, човекът, който е най- добре развит от бозайниците, е най- безпомощен при раждане и изисква родителски грижи през периода на израстването до времето, когато ще може да върви и говори.
     Хиляди години са били необходими на човека, за да достигне до изправена походка на два крака. Промяната на ориентацията на гръбначният стълб от хоризонтална във вертикална се счита като предпоставка за по-висше развитие на човешкия мозък. И малкото дете трябва да премине през такъв преход - от пълзене към вървене за 2 или 3 години. И все пак за родителите е необходимо още много време за да научат децата да живеят щастливо и безопасно в обществото. Дължината на периода от 15 до 20 години, през които родителят трябва да се грижи и защитава поколението си показва, че връзките между родител и дете са по- силни при човешките същества, отколкото при животните, въпреки големите грижи и явната привързаност, които някои животни проявяват към малките си, то семейните връзки се забравят веднага след като младите са вече достатъчно силни, за да живеят независимо. Ето защо не е необикновено за животните да се бракосъчетават с поколението си, явление рядко срещано сред хората.
     Човешките отношения са много усложнени и всеки индивид израства в зависимост от помощта или възможно е от вредната намеса на многото хора, които среща по пътя си. Но най- важна и постоянна връзка
се създава между детето и родителите. Въпреки всичко, червеното безпомощно ревящо същество, буквално е възприемано от родителите като небесен дар.

     Мен Тез /372-289 пр. н.е./, който вярвал в невинната доброта на хуманността казва, че състраданието е първично в човешката благосклонност и се опитва да докаже твърдението си, казвайки, че всеки човек би се опитал да опази едно дете от падане в кладенец.

     Дали тези истини доказват вредената доброта на човечеството е спорен въпрос, но неговият пример потвърждава основната човешка нужда да защитава и да се грижи за малките. Обикновено, когато децата имат нещастието да загубят родителите си в ранна възраст, някой приема настойничеството, докато те израстват. Наистина, широко разпространеното схващане, че родителите трябва да жертват собствените си удоволствия и удобства за децата и тяхното възпитание, е едно от основните положения, върху които лежи човешкото общество. Някои човешки желания като сексуалните желания за общуване, чувството за принадлежност образуват хоризонтални връзки в обществото на различни сили и степени. Връзките на привързаност между родител и дете са вертикалните оси проникващи сред обществото и според Конфуций те са най- важните от всички други. Като оставим настрана случайните и въпреки това широко разпространявани случаи, при които човешките същества убиват, изоставят или малтретират своите деца, хората всъщност обичат и пазят своите деца.

     Но какво е отношението на потомството към своите родители? Очевидно то варира в различните случаи. Някои деца обожават своите редите ли, някои негодуват, защото считат за недостатъчна родителската привързаност. Повечето деца обаче са привързани и признателни въпреки че някои от деца са развалени от прекомерното им глезене.

     Родителите дават, децата вземат. Човек никога няма да разбере родителските страдания докато няма собствени деца. Въпреки, че децата някога забравят че родителите имат свои нужди, то родителите са готови да жертват много за тях.

     Младите често не осъзнават своите задължения докато те самите не трябва да поемат грижата за своето собствено болно дете или пак изпаднат сами в тежко положение. За съжаление понякога децата проявяват истинската си привързаност едва когато стане прекалено късно и родителите им вече не са между живите. Според известният Таоистки философ Чуанг Цзу на децата е лесно да покажат синовната си обич, чрез уважение и им е трудно да я покажат, чрез обич еднаква с тази на родителите. Но както казват неточните философи, хората неспособни да проявяват привързаността си и синовните си чувства, не могат да живеят успешно в човешкото общество. С други думи, докато човек чувства обичта и привързаността давани му от родителите невероятно е, той да почувства обичта и привързаността на другите. Той ще взима, но никога няма да дава. Той никога няма да се хармонизира с обществото. Младите хора днес настояват за своите права и пренебрегват своите отговорности. Те изглежда вървят по този път.

     От друга страна човек, който осъзнава обичта и привързаността на родителите си и им я връща в пълна мяра и дори повече ще бъде доволен на присъствието на повече хора около себе си и на обществото като цяло. Както вече казах, общителността е характерна за човешкото същество. Човек, който проявява синовна привързаност, разбира това много скоро. Накратко, благодарността на родителите и постъпките, отразявайки тази благодарност са важен момент за колективния живот, характерен за хората.

     Човешката нужда от компания се е отразила в създаване на общества и цивилизации придружени с език, парично обръщение и най- различи ни други обръщения, ежедневни костюми, закони, вежливост и т.н. Въпреки, че обичаите се променят, стара истина е, че хората се движат заедно, защото се нуждаят един от друг и това отношение към другите хора е върховно. Както учи древния морал начинът да възпитаме у децата съзнанието за нуждата да уважава законите и да живее успешно и мирно със събратята си, и да ги учим още от детството им на синовна почит и на съзнание за обичта отдавана му от родителите. Младите хора, които пренебрегват това твърдение като остаряла и освен това не оценяват обичта и привързаността на родителите си едва ли могат да постигнат нещо по- значително. Такива хора не могат да спечелят или да задържат дори ако вече са успели да спечелят приятели, любими или учители.

     Вярвайки, че синовната привързаност е в основата на човешкия морал, киокушинкай отказва да приеме ученици които не я проявяват. Ние няма да приемаме желаещи, които нямат писмена препоръка от родителите си. Учим учениците си да не правят нищо, което техните родители намират за нередно. Хората, които искат да напреднат в карате трябва да имат одобрението и поддръжката на своите родители.

     През периодът Хан в "Класика на синовното благочестие" се казва, че човек който обича родителите си не може да причини зло на никого човек, който уважава родителите си не може да презира никого. Също там се казва, че човек който проявява синовна почит ще бъде благодарен и верен на господаря си.

     "Хзиаохзиех", съставен от големия неоконфуцианист от периода Сунг Чу Хси казва, че човек който обича и уважава своите родители винаги ще притежава мъдрост, човек който винаги притежава мъдрост ще бъде винаги щастлив, човек който е винаги щастлив, ще бъде винаги красив.

     Някои ученици търсят връзката между синовната привързаност и карате и ме молят да ги уча само на техниката на карате като им позволя да си изработят морал и философия сами. Винаги им отговарям, че пътят на карате и пътят на синовната привързаност, вежливостта и социалният ред. Без тези неща всеки опит да се усъвършенства техниката на ударите е безсмислен. Без този морал бойните изкуства ще водят до насилие, социално безредие и бедност.

     Китайската класическа писменост дава отличен съвет в практическият аспект за създаване на уважение и признателност към родителите. Например в Хзиаохзиех се казва, че човек не трябва да пътува далеч от родителския дом и в случай, че пътуването стане неотложно, то родителите трябва да бъдат известени за предназначението му. "Книгата за обичаите казва, че човек трябва да бъде винаги сигурен, че родителите му са на топло през зимата и на хладно през лятото и да се интересува за здравето им всяка сутрин. Същата книга ни дава съвети да осигуряваме приятна музика за родителите, които са болни. Менц Зи ни учи че признателността и грижата за родителите са жизнени дълг и добавя, че ако родителите не учат децата си какво е добро, то още по- лошо е ако децата се опитват да учат родителите си какво е добро. Коментарите на Кулианг върху "пролетните и есенните летописи" твърдят, че е хубаво да се дискутират достойнствата, но не и грешните на родителите. Примерите от този род са много, но най-важното в това е, че вниманието и загрижеността към родителите през целият им живот са явно човешки задължения. Освен осигуряването на техният физически комфорт и сигурност обаче, детето трябва да се стреми да стане такъв човек, с когото биха се гордели неговите родители и да направи така, че внуците да продължат семейната линия и да изпълняват аспирациите на баба си и дядо си.

     "Книгата на обичаите" изброява задължението на детето към родителите му в следния по важност ред: уважение, да прави всичко към което се стремят родителите и накрая физически комфорт и сигурност. Интересно е, че физическият комфорт и сигурност идват след грижата за родителската чест. За съжаление някои млади хора днес и по- специално тези, които членуват в различните терористични организации като известната Японска Червена армия извършват такива срамни действия, че родителите им предпочитат самоубийство вместо да посрещнат безчестието причинено им от техните деца. Във всеки случай децата трябва да бъдат лоялни към родителите си, лоялни към обществото и накрая лоялни към самите себе си. Така, че да станат ценни членове на обществото, което чрез тяхното държание да прецени какво възпитание им е било дадено от родителите.

     Карате е бойно изкуство, което не изисква оръжие, а тежка и жестока тренировка и следователно развива голяма физическа сила. Но не това е духовната цел и ето защо карате се различава от многото други спортове чрез ентусиазма, който почива на духовното и умствено съзряване и развитие. Когато трениращият стане по- силен и по- техничен той развива и самоуважение, което променя неговите човешки връзки. В много случаи родители ми казваха, че техните непрокопсани синове са станали високо поставени граждани и привързани деца в следствие на карате. Считам това за доказателство и за ваден принос, който киокушин карате има за подобряване на обществото. Както вече казах, синовната обич е едно от условията, които поставям за да приема на обучение в киокушин карате.

     Пътят на карате е пътят на бойните изкуства, пътят на вежливостта, пътят на синовната почит. Всичките тези пътища са едно. Всички те са истинският човешки път. Те отговарят на пътя към доброто.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007