English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

КАРАТЕ И ДЗЕН
          Днес целият свят признава карате като най- силното от всички военни изкуства. Доказвал съм това много пъти от участието си в бандите до обучаването на моите ученици, които в последствие стават ръководители по карате в чужбина. Едно последно доказателство: мога с голи ръце да счупя рога на разярен бик. За да направя това трябваше да бъда в разцвета на силите, бързината, ловкостта и психическата си издръжливост. Хората, които са ме виждали и знаят на какво съм способен /и то не само аз, но и повечето от моите ученици/ остават завладени от това древно изкуство. В резултат на това се появява световноизвестният карате- бум.
Но карате не е само сила. Макар че цялото тяло се превръща в могъщо оръжие за борба, не силата е основното.

     Американците, и въобще западняците често ме питат какво е ДЗЕН. Аз винаги им отвръщам : "Карате е дзен и дзеньт е карате". Когато тези хора твърдят, че дзен е разбираем само за хората от Ориента, аз отвръщам че напротив дзен е лесен за всеки човек. Когато попитат как аз отвръщам: "още сега преминете през някои карате техники с чисти помисли и ясен разум и с пълно съсредоточаване. Ако успеете да постигнете това, за вас врагът няма да съществува. За вас няма да има разлика между враг и съмишленик и спечелването или загубата ще са незначителни за вас. Тогава ще сте успели да постигнете Дзен състоянието. По- късно щом умът е бистър и сте в състояние на самовглъбяване, в това което вършите, можете лесно да достигнете Дзен, състояние при ядене, разходка, разговор с приятели и винаги, когато поискате. Това е разумът на Дзен и духът на карате!"

     Философите и проповедниците са направили голяма грешка като са прокарвали идеята, че Дзен е тъмно и трудно учение, неприемливо за други освен за учените. Дзен съществува около нас и във нас. Дзен е пълно обединяване на тялото, намеренията и духа. Обединяването от този вид е пътят към човешкото усъвършенстване и хармония с вселената: това е Дзен.

     Епизод от живота на известния японец Ямаока Тесшу, който е живял през първата половина на ХIХ век, доказва моята теза. Тесшу бил известен както с умението си на майстор по кендо, така също и на майстор по Дзен. Един високопоставен служител го помолил да го учи на Дзен. Той бил чел много по въпроса, но искал да чуе урок от устата на майстор. Тесшу се опитал да го склони да отиде другаде, но чиновникът упорствал. Накрая Тесшу се съгласил.

     Водейки чиновникът към тренировъчната зала, Тесшу му казал да вземе бамбукова сабя за себе си. Тесшу си взел такова оръжие и мълчаливо проверил състоянието му. Въпреки че бил абсолютно спокоен, Тесшу изглеждал и с мощен дух. А чиновникът бил известен с голямото си умение, но неочаквано след силен вик, съпровождащ удара на Тесшу, той се намерил на пода в средата на стаята. Когато чиновникът станал Тесшу го попитал: "Какво мислиш ти за Дзен сега? Ти вида как бях напълно погълнат от моето оръжие. Чел си много, но Дзен не може да се научи от книгите."

     По- късно Тесшу предрекъл точно часа на своята смърт. Когато това време наближило, той заел позиция за размисъл в Дзен и говорейки, смеейки се с приятели, починал в мир.
     Дзен състоянието на вглъбяване не се изчерпва само с военните изкуства. То може да съществува навсякъде в човешките дейности, включително и в изкуството. Веднъж много отдавна в Китайската империя Насу живял художник толкова известен и сръчен, че всяко дете го знаело. Един ден императорът извикал един от своите подчинени и казал: "Извикай художника в двореца ми. Искам да видя каква работа ще свърши такъв известен човек." Васалът изпълнил заповедта и когато художникът се явил пред императора, поискал само спокойна стая за работа, която му била дадена.
     По това време Китайското рисуване било подчинено на няколко категории, например пейзажи и други, но изисквало голямо внимание, умение, и най-важното - кратко време. Художникът стоял в стаята една седмица без да прави нищо.
     Любопитният император отишъл в стаята му и стоейки зад него попитал: "Защо това ти отнема толкова много време?" Художникът нито се обърнал, нито отвърнал. Неговото мълчание накарало адютанта на императора да се изсмее. Но императорът бил по- спокоен и великодушен и казал: "Почакай да видим какво ще нарисува. Наказанието, ако е необходимо, може да почака."      Когато изминали нови десет дни, художникът намерил васалът и му казал: "Ето я моята картина.. Покажи я на негово височество."Картината не била пейзаж, а изображение на тигър. Когато императорът я видял, бил поразен от нейната сила и истинност. "Това е най- хубавата рисунка, която някога съм виждал."
- възкликнал той. "Тигърът е жив, но кажи ми, когато ти говорих при предното си посещение защо остана мълчалив? Да не си бил от нещо недоволен?"
     Художникът отвърнал: "Не, ваше величество. Разбирате ли, когато рисувам нещо, то аз се превръщам в него. По онова време аз бях тигър от картината, а тигрите нито разбират, нито говорят."Императорът разбрал и станал доживотен ученик и приятел на художника.

     Този анекдот разкрива мистичните сили, които може да притежава човек умствено подготвен за достигане на Дзен състояние на размисъл. И други примери могат да бъдат взети от различни източници.

     Японският художник Нагасава Розетсу /1755-1799/, ученик на Марояма Окио /1733-1795/ напълно се сливал с това, което рисувал. Веднъж един негов приятел му бил на гости. От външната страна на къщата през тънката хартия на прозореца той видял сянката на орел в стаята. Когато обаче отворил прозореца видял вътре само Розетсу, който рисувал. Но най- интересното е, че точно в този момент Розетсу рисувал орел.

     Китайският художник Ю К'O е приемал формата на бамбук, когато е рисувал тази трева. Забележително е също и развитието на процеса от самовглъбяването към превъплъщаване. Известният японски калиграф Накабаяши Гочику /1827-1913/ дълго време е бил много недоволен от своята работа. Той умеел да се концентрира в работата си, но всички негови рисунки изглеждали като него. По- късно се научил да се концентрира по- добре и да се идентифицира с това, което рисува. Когато постигнал това, всичките му герои създавали присъщото настроение за в момента. Неговото пресъздаване на пролетта навявало топлина, нежност и мекота, а неговата версия за бог предизвиквала дълбоко уважение у зрителя.

     Когато хората тренират умовете си в концентриране, то неочаквани сили могат да се появят у тях. Веднъж много отдавна в Китай имало известен стрелец, който ежедневно се упражнявал да подобри техниката си. Една есенна вечер когато луната блестяла той отишъл да стреля в планината. Изведнъж близо до едно сенчесто дърво нещо мръднало. Тигър! С очи, блестящи на лунната светлина, с привит гръб, звярът всеки момент щял да скочи. Дори и тежко въоръжен ловец, би се уплашил в такъв момент. Но този човек неочаквано механично се концентрирал с всички сили в стрелата, която бил сложил предварително на лъка. Той я пуснал и тя пронизала тигъра в главата. Без да спре и да види убитият тигър, мъжът се обърнал и хукнал обратно.

     Но на следващият ден решил да види резултата. Въпреки че търсил старателно, не открил никакъв труп на тигър или даже следи. Накрая се обърнал да си ходи и видял стрелата дълбоко забита в една скала. Толкова силна е била неговата концентрация, че е притежавал достатъчно сили да я забие дълбоко в скалата. Този анекдот е в основата на мисълта, че концентрираната мисъл може да мине и през камък. Тази сентенция е била много популярна в Ориента векове наред.

     Животът на концентрация и духовно съюзяване произвежда такива ефекти, които първоначално човек сам не може да разбере и осъзнае. Аз си спомням, че веднъж един от моите ученици наби жестоко няколко хулигани, които закачали един стар човек, които продавал супа от юфка. Въпреки че съм участвал в много мачове от най- различно естество, откакто реших да се посветя на карате, аз никога не съм участвал в уличен бой и винаги съм забранявал на моите ученици да вземат участие в подобни лудории. Като наказание за непослушанието, аз временно отстраних този младеж от тренировъчната зала. Но историята не свърши с това.

     Хулиганите и цялата тяхна банда разбрали, че аз защитавам моя ученик. Един ден, като си вървях по улицата, 5 или 6 от тях ми се появиха отпред, явно желаейки да предизвикат сбиване. Аз просто пристъпих напред и ги попитах какво искат. Уплашени само от погледа на моите очи, един по един, хулиганите се отдръпнаха. Тогава аз разбрах, че през дългите години на тренировката, навикът да се боря непрекъснато на границата между живота и смъртта, самоотвержеността ми в отдаването на карате, тези неща ме направиха възможен да спечеля всички мои мачове в много страни. Тези неща запалиха в очите ми огън, който хора като онези хулигани добре разбират и се страхуват. Аз знаех, че тази вътрешна сила, това карате на съюзяване на съзнанието и духа могат да се появят във всички аспекти на живота и това ми дава възможност да живея без страх от каквото и да е. Аз достигнах Дзен състояние посредством дълги тренировки по карате. Аз вярвам, че е възможно да се постигне подобно състояние посредством дълго отдаване и в други области на живота. Също така достиженията в Дзен дава възможност на човек да постигне много в недзен области. И например аз вече споменах за дзен-монаха Хакуин, чиито рисунки съвременната критика оценява като по- фини от тези на Руалт или Пикасо.

     Но за да се постигне подобно нещо, е необходимо цялостно духовно единство. Подобно единство не се нуждае от храм или специално място за медитиране. То може да бъде постигнато от когото и да е, където и да е. Всичко, което е необходимо, е да се отдадете на дейността в момента. Няма значение дали това е служебната работа, ядене или продажба в магазин или среща с любимата. Цялостно духовно единство във всички тези неща означават постоянна Дзен - тренировка по всяко време, на всяко място: в лабораторията на учения, в библиотеката на ученика, в сградата на архитекта, в сцената на артиста, в съдебната зала за адвоката и съдията.

     Един от моите много познати писатели и поети каза, че произведенията, които най- много се харесват са плод не на моментно настроение, а са създадени в хода на творческия процес. Той казва, че най- добрите си работи счита не за изцяло свои и че нещата, които създава по предварително обмислен проект рядко са сполучливи.

     Коизуми Изеноками - основателят на най- известното училище по кендо в Япония е сравнил начина на посвещавани на меча с преминаване на поток по мост, направен от едно единствено дърво. Това изисква постоянна пълна концентрация и стабилно, уверено движение напред. Ако принципът, на който е изградено това сравнение се прилага във всичко, то човешкият живот ще бъде по- плодотворен, по- свободен от неудобство и по- свеж.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007