English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

ДИХАТЕЛЕН И УМСТВЕН КОНТРОЛ
          Какво прави техниките на карате по- силни от тези, на другите подобни системи? На първо място, самите техники са най- добри. На второ място, ръцете и краката, оръжията в карате, са отлично тренирани за да бъдат бързи и силни. Ударите и ритниците, отправени в твърди предмети са древен начин на тренировка. Западните боксьори, които разчитат на тренировка върху торби, имат по- слаби юмруци от мъжете на карате. Те още повече отслабват ръцете си, като използват боксовите ръкавици за увеличаване на допирната площ с тялото на противника. Юмруците, стъпалата, сухожилията, пръстите на ръцете трябва да бъдат много здрави, за да издържат на ударите в дърво. Но тренировките в дърво могат да забавят скоростта. Целта е да се развият достатъчно силни удари и техники, способни да счупят 5 или 6 дъски или повече от 10 керемиди с юмрук, за да могат да се раздробят камъни и да могат да счупят рогата на бика. Необходимо е да се внимава с дозиране на скоростта.

     Физическият тренинг е едно от обясненията за силата на карате, но едно не по- малко важно условие е духовното единство. Духовните и умствени аспекти и привързаността и предаността са въплътени във всички Ориенталски бойни изкуства и в повечето спортове в Япония. Но някои млади хора днес твърдят, че нямат нужда от това и искат да бъдат обучавани само в техниката. Това е така, защото младите считат умствените и духовните аспекти за абстрактни. С други думи, те никога не са преживявали резултата от тези умствени аспекти.

     Истината е, че всички Ориенталски режими за тренировка и развитие имат за цел духовното развитие, което не е абстрактно, а е във връзка с отношенията между тялото и духа. Тези системи са важни не само в изкуството, но и във всекидневният живот.
     Те се състоят от три метода: 1. дихателен контрол, 2. мобилизиране на коремните мускули и пак чрез дихателен контрол и 3. размисъл. Те изискват някои ритуали, но не трябва да бъдат изпълнявани като церемония.

     От древността още Ориенталските мъдреци са казвали, че психическият център на човешкото същество се намира в коремната област. Когато центърът на съзнанието се концентрира там, човекът е в оптимално психическо състояние. Вярвало се е, че за заздравяване на духа трябва да се заздрави корема. Ето един пример: когато човек иска да вдигне нещо тежко, той напряга корема си. Като съсредоточи сили в тази част на тялото, той излъчва повече власт. Японската дума за абдоминалната или подстомашната част на тялото е ТАНДЕН. Танден е центърът на гравитация за тялото. Ръцете и краката се движат около него. И при идеални условия, цялата сила изразходвана от тялото се пада върху него.

     Силата в танден е същата като коремно мускулно налягане, което физиологически се управлява от силата или слабостта на мускулите на тазовата и абдоминалната област. Силата на танден или неговата слабост се проявяват в степента на гъвкавост на гръбнака, на контрактивните и отделителни способности на червата, на силата на абдоминалните мускули и контрактивната сила на аналният сфинктер. С други думи, колкото по- силни са мускулите, костите, сухожилията в тазовата и абдоминалната област, толкова по- голяма ще бъде общата сила на цялото тяло. Но танденът е не само физически важен център, но също така и важен психически център на човешките същества. И неговата комбинирана функция дава началото на Ориенталската философия за единството на тялото и духа. За разлика от спиритуалистичните философии, които отричат тялото, Ориенталската философия за танден твърди, не физическото същество се изразява в духа и че духът се изразява в тялото. Двете са едно цяло.
     Системи, основани на тази философия са се справили с двойствеността и противоречията. Човешките същества, които са обединили тялото с духа си не чувстват никаква разлика между себе си и външния свят, или между духът си и тялото си. Накратко, тренирането на духа изисква и трениране на тялото. За съжаление днес много Ориенталски философи изучават думите на Тао Шикиамуни /историческият Буда/ и Бодидарма /велик будистки патриарх/ без да обърнат внимание на физическия тренинг, който всичките тези мъже са проповядвали. Неспособността да обедини тези два аспекта на съществото си е може би част от причината за болестите на днешния човек.
     Като тренировъчна система, древните Ориенталски
учения достигат своята идеална формулировка в тренировъчните системи по карате, особено в тренировъчната система на киокушин карате. Дихателният контрол, най- важният метод за духовно и физическо обединяване е бил използван още от Йога, Тао, Дзен и други Будиски секти.

     Има много различни системи, които включват в себе си перфектното абдоминално дишане, при който въздухът се взима дълбоко, задържа се за кратко и изпуска продължително. Всички тези системи укрепват танден. При правилно дишане по тази метод, човек вдишва така, че въздухът първо да напълни корема, след това гърдите и накрая наближава ключицата. След това прави леко издишване, а останалият въздух се препраща надолу към коремната кухина. Така танден е стегнат. Накрая въздухът се изпуска постепенно. Този вид дишане трябва да продължи колкото се може по- дълго. При някои достига дори до 3 мин. за един цикъл.

     В киокушин карате се използва подобен метод, начин на дишане "еншин" както в право, така и в седнало положение за размисъл. Последните години науката потвърди голямото значение на тази система. Въпреки че човекът от далечното минало, както и маймуните се е движел с хоризонтално ориентиран гръбнак, той се е научил да стои прав на два крака. Това предизвикало уголемяването на гръдният кош и човекът започнал да диша по- малко коремно от другите животни. Устройството на човешкото тяло позволява да се отдели дишането от другите функции. Въпреки, че позата е спомогнала за голямото развитие на човешкия мозък, тя е помогнала и за развитието на някои неестествени дихателни навици. Ето защо, когато човек се умори, той с удоволствие се навежда напред. Това значително намалява амплитудата на дишането. Преди 3 или 4 хиляди години Индийската система на йога развива своята дълбоко полезна дихателна система, за да компенсира грешката, допусната от природата при промяната на позицията на човешкото тяло. В допълнение, както беше казано, танден стимулира вагустния нерв на седалищните части води до успокоение.

     Между отделните части в тренировката в киокушин карате се препоръчват повтарящи се ибуки дихателни упражнения, който активизират дълбоко коремното дишане, елиминират умората и помагат на човек да разполага с максималната си мощ.

     При дишането ибуки, човек трябва да стои в сънчин дачи, хейсоко или ханхейко дачи и вдишва дълбоко и продължително, колкото може по- дълбоко, по- продължително и повече. При изпълняване на вдишването, човек движи ръцете нагоре, описвайки широки кръгове от двете страни на тялото и срещайки ръце пред главата. Тогава човек напряга танден след това мишниците, докато стигне до основата на пръстите. Тогава човек обръща стъпалата си навътре, задържа дъха си, здраво свива ануса си, концентрира се в движението на силата навътре и навътре, докато затрепти цялото тяло. След това се изтласкват ръцете настрани така, че да извършват силни движения пред гърдите. Държейки лактите свити, човек издишва със силен звук. След завършване на издишването, ръцете се отпускат, изкарват се и последните остатъци въздух от дробовете и се вдишва отново.

     Този цикъл, повторен 4-6 пъти може да възвърне нормалното дишане дори след най- тежката тренировка. Изпълнявайки това упражнение пред тамешивари, човек може да бъде достатъчно подготвен да събере сила за счупването на дъски, керемиди и други твърди материали. Рязкото изкашляне на въздуха през последната част на издишането е тренировка за моментна концентрация на силата. Тази сила трябва да дойде не от пръстите, а от танден - центъра на тялото. Напрягайки първо танден, след това предмишниците и накрая пръстите, човек се тренира да подчини силата си да се движи от центъра към крайните точки на тялото.

     Друг дихателен метод, използван при среща с противника е така наречения ногаре, който има вътрешна и външна версия. При външната версия въздухът се издишва бавно, а при вътрешната версия - бързо. И при двете версии се вдишва бързо.

     Както методите, използвани от Йога, Дзен, Тао и всички карате методи на дишане изключват абдоминалната област и всички негови методи засилват танден с цел да направят ударите и ритниците по- бързи и по- силни. Когато танден е в добро състояние, умът и тялото са обединени - и двете плътта и волята са силни. Съюзът между дух и тяло е от голямо значение за карате, където бързината и неочакваната мобилизация на сила са решаващи. Следователно, силата в танден е основна. Но от друга страна, вида на карате - движенията играе решаваща роля за укрепване на танден.

     Днес Дзен - тренингът често се извършва в седящо положение, но човек е активно същество и дългият застой е противоестествен. Карате е активен Дзен, истински жив Дзен.

     В своя оригинален свят повечето религии съдържат аскетизъм и строгост, за да подчиняват духа и тялото. Шакиамуни /историческият Буда/ отрича аскетичната практика. В разстояние на 6 години, той се бил подложил на аскетизъм, но разбрал, че той не води до просветление. Но след като достигнал до просветлението, той продължил физическото си закаляване. Той отричал като вредни за човека всички аскетични правила, надвишаващи човешките възможности. Исус Христос гладувал 40 дни и 40 нощи в пустинята. Мохамед бил осветен едва след преодоляването на изключителните аскетични трудности. Проблемът е там, че в процеса на историческото развитие аскетичните тренировки не са успявали. Единственото нещо, останало от тях са писмените предписания. Хората обаче са започнали да ги ценят, уважават и изучават, пренебрегвайки истинския тренинг.

     Бодидарма включил в учението, което пренесъл от Индия в Китай нещо много близо до карате. Известната Шаолин ССУ система е основана от Бодидарма и позите от нея могат да бъдат видени от древните статуи.

     Казано е, че Бодидарма е прекарал 9 години в размисъл без да става. Това е неестествен и противоприроден начин на живот. Но много важно е, че макар и стоейки толкова дълго време неподвижен, той е бил привърженик на активния физически тренинг. Сигурно е, че той е развил тази система с цел самозащита и физическо упражнение. Би било неудобно за човек на религията да използва оръжие, но защитата и упражненията са неща, необходими за живота. Въпреки, че с течение на времето Китайският Дзен се е отдалечил от невъоръженият тренинг и се е ограничил от диалози, включващи коан, дихателната система на Дзен е много ценна при концентриране за размисъл. Ние правим нещо много интересно между днешните военни изкуства и древната мъдрост. Преди всяка тренировка всеки от нас заема права позиция на Дзен и цитира правилата на тренировъчната зала. Много от елементите на физическия и духовния тренинг са включени в други религии и философии. Конфуцианизмът обаче не предлага нищо в тази връзка. Въпреки, че поставя стрелбата с лък между шестте изкуства, той не предлага точно определена система за физическо развитие.

     Бойците в древна Япония са се ръководили от системите на Дзен- Будизма, а са гледали на Конфуцианизма като на ръководство за прилежание. С други думи, в религията, тренинга и боя Дзен е техен водач, но в социалните отношения следват Конфуций. Считам това за правилно. Ако грешката на Конфуций е липсата на физически тренинг, то Дзен също греши като проповядва усамотяване в най- забутаните краища. Трябва да се отдаваме на Дзен без да се откъсваме от обществото и да търсим помощ от Конфуций за най- пълноценен социален живот.

     Когато човек се е съсредоточил в резултат на дихателния контрол и упражняването на танден, той придобива сила и прави бързи и точни преценки. Много още може да се каже по въпроса, но ще бъде трудно за разбиране. Вярно е, че учените систематизирали голямо количество знания, но те още не могат да обяснят вселената, да определят произхода на живота, да кажат на човек как да живее. Това са неща, непосилни за изясняване все още. Западните учени още не могат да определят дали духът и материята са едно, и ако не са, кое е първичното.

     Много Ориенталски философи считат, че духът и тялото са в единство и ги тренират едновременно. Това е целта на дихателния контрол на укрепването на танден и концентрирането на съзнанието в танден. Когато това е направено, човек приема нещата такива, каквито са. Двойствеността и противоречията престават да съществуват. Достигането на това състояние е част на целта на карате.
галерия    

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
Обратно
Copyright 2007