| |  | | | | 1 2 3 4 5 6 7 8 9 |
| Масаши Ишибаши – първият инструктор в „Ояма доджо” |
| | | Машаши Ишибаши е роден през април 1933 година. В училище изучавал джудо и успоредно участвал в секцията по актьорско майсторство. След завършване на средното училище, постъпва във факултета по актьорско майсторство на Университета Нихон. По време на следването в университета започва да се увлича по карате, постига големи успехи и скоро става капитан на отбора на клуба по карате-до Годжу-рю на университета. След дипломирането постъпва на работа в киностудията Тоей и започва да се снима във филми за бойни изкуства и екшъни, в които, като правило играел ролята на каратиста – злодей - враг на другия авторитет в кинокаратето Шиничи Чиба. На зрителите, той е известен с ролите си в такива знаменити филми за карате, като „Кенка карате Киокушинкен” /”Бойно карате Юмрук на абсолютната истина”/, „Двубой” или „Обречен на самота”, в който изиграл ролята на Намба – главният враг на Ояма и „Сацуджинкен” /”смъртоносен юмрук”/, където изиграва ролята на непобедимия окинавски каратист „Джунджо”.
В днешно време, Масаши Ишибаши е носител на 8-ми дан по Годжу-рю и има званието шихан-дайри /заместник на главния шихан/ в най-голямата японска федерация по Годжу-рю - Годжу-кай. Освен това, за заслугите му в развитието на Киокушинкай, Ояма му присъжда 7-ми дан по Киокушин.
През годините на съвместни тренировки в школата Годжукай, в токийския район Асакуса, между Ояма и Ишибаши се установяват приятелски отношения. Както разказва Ишибаши: ”Често, заедно с приятели пиехме саке, наредени в кръг, от метална манерка, понякога Ояма ме канеше да отидем заедно в закусвалнята да поядем месо, въобще, отнасяше се към мен много добре.„ Веднъж, докато сенсей Ояма живеел още в района Меджиро, връщайки се от тях след приятелска запивка, Ишибаши се сбива с местен якудза. След размяна на удари, се изяснява, че якудзата също се занимавал с карате /както се разбрало по-късно, бил треньор в някаква школа/ и че също познавал Ояма. Затова, се решило, посред нощ да повикат Ояма да им бъде като посредник и да изглади противоречията.
Както си спомня Ишибаши, Ояма „въобще не се разсърди”, че го будят посред нощ и изглажда конфликта. Изглежда, Ояма е имал добра репутация в местния престъпен свят.
Ето какво разказва Ишибаши за предложението, което му направил Масутацу Ояма: |  | „През това време, сенсей Ояма случайно се запознал с моя кохай Минаката и чрез него се свърза с мен. Когато се срещнахме, сенсей Ояма ми каза: ”Търся човек, който може системно да преподава карате, започвайки от базовата техника”
Очевидно, че когато между учител и ученик съществуват тесни лични отношения, карате може да се преподава, чрез собственото тяло, и няма нужда от системно обучение. Но когато става дума за обучаване на обикновени хора, нищо не може да се постигне, ако няма инструктор, който да преподава базовата техника и да разяснява теорията.
Сенсей Ояма бе мой семпай в школата по Годжу-рю. Но, доколкото аз бях капитан на отбора по Годжу-рю в университета Нихон, аз се замислих дали въобще мога да се появявам в доджото на сенсей Ояма, който се отдели от Годжу-рю. Но, сенсей много ме моли и ми каза, че държи аз да стана инструктор в неговото доджо....
Поради причините, които изложих по-горе, не можах да му отговоря веднага. Но, сенсей Ояма с обичайния си тон каза: „Е, какво? Трябва да решиш нещо!”
Мислих го и тъй и инак и тъй като тогава живеех в Ноката, в района Накано, му казах: „Хайде да направим така. Да кажем, че съм си вървял по улицата и съм решил да се отбия при своя семпай...” В края на краищата, аз започнах да преподавам в „Ояма –доджо” под предлог, че се отбивам при семпая си.
Доколкото, през този период, аз имах много свободно време, когато нямах какво да правя, аз отивах в доджото на Ояма и с чувството на даоски маг-отшелник, обучавах на ката и другите аспекти на карате...
Сенсей Ояма много добре разбираше моето положение. В една от своите книги, той споменава и за мен. По-точно, казва: „Ишибаши–кун /[3] виж посл.стр./ бе не толкова мой ученик, колкото най-ценен помощник в ръководството на доджото, по време на моите пътувания в чужбина.” Освен това, сенсей Ояма ми присъди 7-ми дан по Киокушинкай.”
Ишибаши организирал системни тренировки по карате. „Започнах да преподавам карате по пълната програма: от базова техника към отработка на техниките в движение и впоследствие ката и бункай /разшифровка на катата/, през уговорен спаринг към свободни боеве. За обучението по карате, като бойно изкуство съществува базовата техника. Израз на карате, като бойно изкуство са ката, а негово средство – състезателните боеве. От тази позиция, аз преподавах карате...” – спомня си той.
Когато Ишибаши започва да провежда занятия в „Ояма доджо”, по неговите думи, там вече тренират около триста души, „макар, че постоянните ученици бяха около 30”. Месечната такса за занятията е 300 йени. Впрочем, много които не можели да си плащат таксата, тренирали безплатно. Ояма не обръщал никакво внимание на това какви са хората, които тренират. Той считал, че всеки ученик, какъвто и да е той, е добър. Не е за учудване, че в залата попадали немалко хора, по един или друг начин свързани с престъпността. „Случвало се е, когато си вървя по улицата, да ме поздравяват местните якудза. В началото се учудвах, тъй като нямах никакви познати сред якудза, но после се сетих, че са ученици от школата на Ояма” – спомня си Ишибаши.
Масаши Ишибаши преподава в „Ояма доджо” почти всичките 8 години, през които съществува това доджо. Само в края на този период, поради голямата заетост с актьорската работа, той престава да го посещава, въпреки че запазва контактите си с Ояма.
„Когато се издаваха книги на Ояма, той винаги ми изпращаше екземпляр с негов автограф и ме канеше да излезем някъде да похапнем – дотолкова бяха топли отношенията ни. Когато през месец декември, година преди смъртта на Ояма, бе организиран обяд с покани, получил названието „Футабакай” /”Събрание на семената”/, на който се събраха всички членове на Киокушинкай от периода на зараждането на тази организация, той ми позвъни по телефона и ме покани. Но тъй като бях на снимки извън Токио, аз не можах да присъствам на тази среща. А, след година ми позвъниха, за да ми съобщят за кончината на сосай Ояма. Бях поразен„ – спомня си Ишибаши.
От спомените на самия Ишибаши и от спомените на други ученици на Ояма излиза, че този човек, практически неизвестен на повечето изследователи на Киокушин, занимавайки се с разработването на базовата техника , по същество е положил основите за развитието на повечето, знаменити днес майстори на Киокушин от старото поколение: братята Ояма, Хидеюки Ашихара, Тадаши Накамура, Йошиджи Соено, Хацуо Рояма и др.
Ишибаши ще се запомни и като блестящ боец в кумите, притежаващ необичайно елегантен стил. За това подробно разказва Хацуо Рояма: „По времето, когато аз отидох в доджото на Ояма, сенсей Ишибаши вече не идваше там, но след като се прехвърлихме в сегашното здание на Киокушин кайкан, той за известно време преподава на новото място и аз тренирах под негово ръководство. Тогава вече имах 4-то кю и бях със зелен пояс. Веднъж, като бях наблизо, случайно чух разговора на семпаите – притежателите на черни колани, сред които бе Ичиро Одзава. От разговора, разбрах за някой се треньор Ишибаши.„
Семпай Одзава, по това време беше 1-ви дан. Той беше действително силен, мощта на неговите удари с юмрук – сейкен цуки и ритниците му мае гери, бяха признати от всички. И сега, семпай Одзава, с наведена глава говореше на другите черни пояси: „Нищо не можах да направя” Оказва се, че неотдавна сенсей Ишибаши, помощник на канчо Ояма /[4] виж посл.стр./, посетил доджото. Той си избрал Одзава за партньор по кумите, а последния по време на боя напълно блокирал. По думите на семпай Одзава, когато нанесъл на сенсей Ишибаши удар с юмрук, той го блокирал с едната ръка и едновременно го контраатакувал с уракен учи с другата ръка, и то така, че Одзава даже не усетил как е станало.
Тогава, като имах известно съмнение, аз си задавах въпроса: „Нима има и такива сенсеи?” Подтикван от природното си любопитство, започнах да мисля как по-скоро да се срещна със сенсей Ишибаши.
По това време бях решил, в неделя, след завършване на общата тренировка, да отивам в доджото и да тренирам самостоятелно. И ето, веднъж, след завършване на сутрешната тренировка в 3-4 часа следобяд отново отидох в доджото и видях, че там, самостоятелно тренира сенсей Ишибаши. Аз се напрегнах, поздравих и отивайки в ъгъла, започнах да тренирам, като се стараех да не привличам внимание върху себе си. Изведнъж, сенсей Ишибаши ме повика при себе си.
Оказа се, че сенсей Ишибаши знае името ми и с весел глас ми нареди да поработя заедно с него спаринг: „Ей, ти май че се казваше Рояма... Дай да поиграем спаринг.” Сенсей Ишибаши бе много слаб и извънредно гъвкав. Такива бяха и атаките му – с едно вдигане на коляното и развъртане той променяше атаката от мае гери на маваши гери в главата. Още в първия рунд получих едно такова маваши в главата, но сенсей бе много внимателен човек. Той веднага се приближи до мен и с безпокойство в гласа ме запита: ”Ей, наред ли си?”, тези думи, които той произнасяше със специфичния си тембър на гласа, и аз го чух много пъти този ден. Така и аз, придобих този навик и когато после правех спаринг с другарите по занятие винаги питах „Хей, как си?” всеки път, когато ударите ми попадаха в противника. След тази среща, всяка неделя, по едно и също време, сенсей Ишибаши идваше в доджото и всеки път ме канеше да играем спаринг. Точно, както обясняваше семпай Одзава, стилът на Ишибаши бе такъв, че защитавайки се от атаките ми, той нанасяше едновременна контраатака. При това, той не поемаше атаките с тяло, както сенсей Куросаки, а ловко използвайки специфичната гъвкавост на тялото си, ту се отклоняваше назад, ту се изплъзваше настрани.
В спаринга, за противниците му бе абсолютно невъзможно да разберат плановете му. Тръгва в атака напред и изведнъж отскача настрани, отстъпва назад и мигновенно се хвърля в атака. Въобще, тактическите му замисли бе абсолютно невъзможно да се разгадаят. Понякога, по време на спаринг със сенсей Ишибаши, аз започвах да се чувствам като кукла, която той ловко манипулира с конци. И, разбира се, безброй пъти ме „поглаждаше” с ръце и крака по лицето. След всеки спаринг, сенсей ми даваше съвети: отбелязваше какво правя неправилно, посочваше ми, какво е трябвало да направя в един или друг случай. Мисля си, че цялата абсолютна увереност, която съм си изградил за маваши гери в главата, аз дължа на сенсей Ишибаши”.
| |
| |
1 2 3 4 5 6 7 8 9 | | | | Обратно | |
| |
|
