English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9

Кихонът в „Ояма доджо”
           За да оценим ролята на Ишибаши за формирането на Киокушинкай, трябва да вземем предвид, че в онези години, стилът на кумите е неразривно свързан с базовата техника. Ето какво разказва за това, един от първите ученици в „Ояма доджо” Тадаши Накамура. „В основата на спаринговия стил на канчо Ояма стоеше абсолютното владеене на техниката на карате и неговите основи. Възхищавам се от стила на кумите в перода на разцвета на Ояма... Ние се занимавахме с карате, в което се използваха базовите техники на традиционното карате.

       Що се отнася до кихона, в този перод самият канчо Ояма му отделя огромно внимание. Дълго време, техниките от кихона не ни се отдаваха, но след като укрепихме духа и тялото си, по време на тренировка ние можехме дълго да отработваме базовите движения. Случваше се, по време на горещи летни дни, почти да губим съзнание по време на тренировка. След кихона, ние преминавахме към отработване на техниките в движение и след това към кумите. Канчо лично играеше спаринг с всеки от нас. Той провеждаше тренировките много интензивно.”

       Семпаите на доджо Ояма

       Ярката личност на Ояма, неговия максимализъм и идеите му за реално карате привлекли в доджото млади каратисти от други школи и талантливи младежи, жадуващи да станата истински майстори. Едни от първите, в Ояма доджо дошли от Годжу-рю кохаите на Ояма Кенджи Като и Ейджи Ясуда, записали се братята Ояма – Шигеру и Ясухико, Ичиро Харуяма, Тадаши Накамура, а малко по-късно се появили Кенджи Куросаки и Хидеюки Ашихара, а още по-късно Йошиджи Соено и Хацуо Рояма. В Ояма доджо блестели, също така и други първи черни пояси: Юдзо Года, Шигео Като, Хиробуми Окада, Кадзухиса Ватанабе, Акио Фуджихара /който по-късно се прославил като шампион по кик-бокс, под името Нобору Одзава/, Ичиро Одзава.

       Всички те са изключителни личности, блестящи бойци със свой специфичен опит и уникален стил карате. Така например, по думите на Стив Арнейл, семпай Ватанабе, който бил бивш квалифициран джудист „бе голям специалист по работата в партер, където неизменно завличаше своите съперници. Той, също така прекрасно водеше боя от легнало положение, когато партньора му бе на крака. Сенсей Окада се отличаваше с висока скорост и съвършенство на техниката. Близък до него, по дух и маниер на водене на боя бе сенсей Ишибаши. Те, с великолепна техника изпълняваха уговореното кумите и ката, винаги възвръщайки се в точката, откъдето са започнали. Шигеру Ояма, бе преди всичко силен боец. Тадаши Накамура също, но той бе силен и в ката, много добре познаваше и философията:
       „Спомняйки си първите месеци от занятията в залата, Хацуо Рояма разказва следното за инструкторите и старшите ученици: „Семпаите провеждаха тренировките на смени и изстискваха всички сокове от нас. Когато някой от семпаите – притежатели на черен пояс ме погледнеше, аз до такава степен се развълнувах, че дори не можех да стоя на едно място. Но всички ние се възхищавахме на тяхната сила и колкото повече слушахме легенди за техните геройски подвизи, за това как изхвърлят от залата разни натрапници – разгромчици на зали, толкова повече се изпълвахме с усещане за нашето превъзходство. „Правилно направих, като избрах „Ояма карате”! И ние се гордеехме, че можем да наречем като свои семпаи такива силни хора.”

       Рояма рисува ярките образи на най-силните бойци от това време, които са оказали голяма влияние за оформянето му като човек и като каратист:
       „Веднага след постъпването ми в школата, се проведе изпит за присъждане на степени – кю и дан. Дори и днес, прекрасно си спомням кумитето, което направи семпай Хиробуми Окада – толкова голямо впечатление ми е направило то. Аз, който съм бил начинаещ, наблюдавайки това кумите, успях да разбера какво е това карате и какво е кумите. Това кумите бе прекрасно – като двубой на картина. Това бе жесток бой между дракон и тигър и аз бях истински зашеметен. Доколкото си спомням, противник на Окада в този двубой бе семпай Тадаши Накамура.
       Спокойно подготвяйки се за двубоя, впили взор един в друг, като два диви звяра, двамата бавно се придвижваха в кръг, след това се хвърляха в атака и в този миг, ударите им се сипеха като мълнии, от напълно неочаквано направление. След това, разменяйки си градушка от удари, двамата мигновено се отдръпваха на дистанция и отново бавно се придвижваха в кръг.
Ето така протичаше този бой – бой на двама велики майстори.
       По това време, семпай Окада притежаваше 2-ри дан. Той бе не много висок, но имаше изключително, много пропорционално телосложение. Техниката му в карате бе великолепна – като на картинка. По това време, в Ояма доджо, практически всички притежатели на цветни пояси имаха много добра базова техника и ката, но по общо мнение, никой не бе по-техничен от Окада. Скоростта и точността на движенията му предизвикваха всеобщо възхищение. Дори и сега, когато наблюдавам двубои в най-различни турнири и когато ме молят да направя демонстрация, аз винаги си спомням кумитето на семпай Окада.
       „Незабравим бе маниерът на кумите и на сенсей Кенджи Куросаки. Аз, практически ежедневно слушах от канчо Ояма, разкази за неговата боева мощ и изключителна сила на духа, но най-голямо и наистина зашеметяващо впечатление ми направи първия негов двубой, който ми се удаде да наблюдавам. В този бой, противник на Куросаки бе семпай Васиноя. По това време, този семпай също бе първокласен каратека – висок на ръст и по общо признание много силен боец. Но и него, сенсей Куросаки успя да го свали само с един удар кокен учи, а след това го размята по цялата зала в течение на три минути.

       Сенсей Куросаки използваше необичайна позиция в кумите:още в самото начало, с широко движение, поставяше лявата си ръка зад гърба, а дясната, с разтворени пръсти отпред, за защита на лицето. Ударите на противника, поемаше с тяло, без да променя позата си и едновременно нанасяше удар кокен учи с лявата си ръка, поставена зад гърба. Такава бе неговата необичайна тактика. В кумите, той действаше в буквалния смисъл, в съответствие с израза „дай на противника възможност да пореже плътта ти и му счупи костите” – даваше възможност на противника да го удари и веднага отговаряше с още по-мощен, съкрушителен удар. За обикновен човек бе напълно невъзможно да копира играта на Куросаки.”

       Когато бях още бял пояс, аз се опитах веднъж да копирам маниера на игра на сенсей Куросаки, но получих от противника си няколко толкова силни ритника, че не ми остана сила да нанеса никакъв удар кокен учи с лявата ръка. Разбира се, оттогава не съм пробвал да използвам тази техника.

       Още, когато бях бял пояс, сенсей Куросаки често ме викаше и когато се приближавах ми нанасяше удар в корема. Винаги щом е произнасял името ми, аз отговарях „Ос-с” и правех крачка напред. При това, сенсей, без да каже нито дума ми нанасяше удар в корема. Разбира се, удряше ме не с пълна сила, но даже и от леките удари на сенсея, аз отлитах назад и ми излизаше дъха. В такива случаи, аз инстинктивно прикривах корема си с ръце, а сенсей специално ме хващаше за ръцете и ги връщаше в позиция за бой, след което отново ме удряше в корема. Освен това, поставяше между пръстите ми молив и стискаше ръката ми с пръстите, което бе много болезнено.

       В тези времена, сенсей Куросаки често ни говореше: „Разберете къде е вашия предел! Работата е там, че само знаейки предела си, човек може да задейства своята свръхсила, която ще му помогне да прехвърли предела. Както бях чувал, за постигане на своя предел, сенсей с часове нанасял удари по макивара, свързвал на снопче ароматни свещички и ги притискал към ръцете си, заповядвал да го заравят жив и се подлагал и на други немислимо тежки изпитания.

       По всяка вероятност, сенсей, също така считаше, че в процеса на усувършенстване в карате, ние трябва да привикнем към болката. Разбира се, в този момент, аз не можех истински дълбоко да схвана концепцията на сенсея и започвах буквално да се треса от страх, когато той изричаше името ми. Но, независимо от тази реакция на учениците, сенсей ни говореши: „Вие ще станете силни!„ Когато той ни говореше тези думи, аз се замислях дали наистина мога да стана истински силен. Ето такива са спомените ми от тези времена.

       В днешни времена, сенсей Куросаки е президент на Асоциацията по нов ръкопашен бой /Шин Какутоджуцу кьокай/ и както всички добре знаят, той е възпитал много знаменити кикбоксьори като Фудживара, Сима и др.

       По-нататък бих искал да кажа няколко думи за сенсей Ейджи Ясуда. Сенсей Ясуда дошъл от клуба Шотокай карате на Университета Гакушуин /[5] виж посл.стр./. Още много преди идването ми в доджо, той започнал да тренира под ръковоството на канчо Ояма и казват, че в онези времена нямало никой, който да го превъзхожда в разрушителна мощ и опасна техника.
       Много силен бил неговия мае гери, който сега е истинска легенда. И както са ми казвали семпаите, дори сенсей Куросаки, който ми се струваше като демон или цар от преизподнята, отстъпвал на сенсей Ясуда в кумите. Чувал съм, също, че веднъж, в района Шинджуку, той се сбил с банда хулигани – повече от 10 души и почти всички изпратил в болница. Ние, белите пояси, безкрайно се възхищавахме на легендите за силата на сенсей Ясуда. А, също така слушахме разсъжденията на семпаите за неговата бойна подготовка и различни прийоми. Каквото и да се говори, ударите му с крака бяха изключителон силни. И, трябва да се каже, че той риташе не със задния, а с предния крак. С такива удари, буквално свалял противниците на земята. По време на кумите, той предупреждавал противника: „Ще нанеса маваши гери!”- и макар, че противникът бил предварително предупреден, въпреки това, той не успявал да се защити и бил повалян на земята.
       По времето, когато аз постъпих в доджото Ояма, сенсей Ясуда вече не тренираше там, но аз рядко се заглеждах в него, когато имаше събирания на нашето общество. В тези случаи, аз внимателно следях всяко движение на учителя. Той не бе висок на ръст, не изглеждаше особено силен, по скоро можеше да бъде охарактеризиран като умен боец. Но, при всичко това, долната част на тялото му бе много масивна, особено седалището. Гледайки го, аз нерядко си мислех, че от силата на тази долна част на тялото се ражда легендарното мае гери на Ясуда.

       В известен смисъл, в доджото на Ояма се заформя уникална обстановка. Всички негови близки помощници, са излезли от напълно различни школи карате и други бойни изкуства и бидейки изключително ярки личности, притежавали уникални стилове на бой. Тук всеки ученик можел да намери пример за формиране на индивидуален маниер на боя, получавайки знания от толкова различни източници, да открие самия себе си.

       За това пише Рояма: „Стиловете на бой на всички тези сенсеи и семпаи и техните индивидуални особености служеха като хранителна среда, в която ставаше формирането на моята собствена техника в карате, те ми указваха направлението, в което трябва да работя. И аз си мисля: Колко е добре, че дойдох в доджото на сенсей Ояма. Канчо Ояма постоянно ни говореше: „От силния сенсей израстват силни ученици!” И аз не мога да не си мисля, че необичайната сила и вяра на канчо му позволи да пробуди и събере в своето доджо много силни сенсеи и семпаи.

       Пристигайки в Ояма доджо, като абсолютно начинаещ, нямащ представа дори и за самите основи на карате, аз имах възможност да раста, наблюдавайки индивидуалността на много сенсеи и семпаи, и на първо място – самия канчо Ояма. В процеса на моето общуване с тях, аз успях да стигна до собствения си отговор на въпроса „Какво е карате!”

        „Карате – значи сила!” – ето моя отговор на този въпрос и моят извод. Тази моя гледна точка изобщо не се е променила оттогава, така мисля и до днес. Но общуването с различни сенсеи и семпаи ми позволи да разбера, че силата може да бъде твърде различна.

       Слагайки настрани силата на канчо Ояма – това въобще е напълно друг разговор, бих искал да кажа, че имах възможност да видя различната сила на много сенсеи и семпаи. Съвършенното, абсолютно класическо карате на сенсей Ясуда, бойното карате на сенсей Куросаки, характеризиращо се с необичайно мощен психологически натиск, елегантното карате на сенсей Ишибаши, каратето на семпай Окада с киме, красиво като на картинка – всички тези различни видове сила, предизвикваха моето възхищение и ставаха цели за достигане, към които се стремях.

       Прилагах всички сили, за отразя като огледало тяхната сила и индивидуалност и поне на сантиметър да се доближа до тях. Така, напълно незабелязано за мен, аз се потапях в карате.

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Обратно
Copyright 2007