| |  | | | | 1 2 3 4 5 6 7 8 9 |
| Тренировките в „Ояма доджо” |
| | | За това как протичали тренировките в „Ояма доджо”, разказва сенсей Шигеру Ояма:
„Тренировките започваха около 17:30 ч. и продължава, приблизително до 22:00. Тренирахме всеки ден, като олимпийци на специален тренировъчен лагер. Сосай, с глава постоянно увита с кърпа, с подаващи се под тренировъчния екип масивни мускули, ни заставяше да изпълняваме свръх всякаква мяра подготвителни упражнения. /джумби ундо/
Естествено, че по това време, нямахме протектори за предмишниците, възглавници за отработванене на удари, нагръдници и др., каквито се използват днес. Тренировката на базовата техника включваше удари с ръце и крака и блокове, изпълнявани във въздуха. Сосай обясняваше подробно и внимателно всеки елемент от базовата техника. Колкото и малозначителна и неизползваема да беше определена техника за спаринга, ние я изпълнявахме най-малко по 50 пъти. Когато отработвахме техники като сейкен цуки,
|  | мае гери, маваши гери или хидза гери, броят на повторенията нарастваше от 50 до 500, а от 500 на 1000.
Колкото повече начинаещи идваха в доджото, толкова повече нарастваше броя на повторенията на базовата техника и времето за тренировка, съответно се увеличаваше от 4 до 5 часа.
Сосай, гледайки ни из под вежди, как по време на тренировка се задъхвахме, хриптяхме и залитахме от изнемога, казваше: „По-добре е вместо хиляда ученика, да имаш един, но силен като призрак!”. Но произнасяйки тези жестоки думи, веднага казваше:
„Ех, и вие... Всеки човек започва от детството. Разбирате ли, какво означава това? Никой няма нито три, нито четири ръце. Ръцете на всеки са по две. А вие, просто сте неумели, все едно, че имате само една ръка или един крак. Разбирате ли? Главното е тренировката! Тренировката, разбирате ли? Осъзнавате ли го? Ако противникът ви удари сто пъти с ръка, вие трябва да му отговорите със стотици удари с ръка. Ако противникът ви е ритнал сто пъти с крак, вие трябва да му отговорите със стотици ритници с крак. Стотици!”...
Говорейки това, сосай все по активно размахваше ръце, жестикулираше. Наблюдавайки неговите движения, вслушвайки се в думите му, чувствахме, как по изтерзаните ни тела, който само жадуваха как по скоро да седнат за почивка, пробягваше сила- подобна на мълния, и телата ни внезапно се изпълваха с енергия. Очите на учениците, току що готови да се разплачат, изведнъж се преобразяваха и започваха да излъчват ярко сияние, а след това, под вдъхновението на вселяващите мъжество думи на сосай, ние бяхме в състояние да се занимаваме още и с отработване на техниките в движение и ката.
Преди кумите, обикновено правехме годо кейко /обединена тренировка/ - т.е. комплекс от базови упражнения за развитие на силата, след което всички ученици, с изключение на двама или трима семпаи сядаха покрай стените на дожото. Редът за сядане бе много строг – близо до центъра сядаха семпаите, а на най-отдалечените места – най-новите ученици. След това започваха яростни схватки.
Когато младите ученици започваха да нервничат, сосай се обръщаше към тях с думите: „Ей, вие! Противникът не е привидение! Също както вас, и той има две ръце и два крака. Ако ви нанесат удар с една ръка, отговорете с два или с три удара. Ако ви ритнат с крак, отговаряйте двойно. Е, какво? Нима това е сложно?!”
Без да обръща внимание на потиснатото състояние на духа на кохаите, тресещи се от страх, той се стараеше да всели в тях мъжество. По време на кумите, това не правеше такъв ефект, както по време на трениране на базовата техника.
Когато се връщам в спомените си към тези отдавнашни тренировки, си спомням само отделни епизоди, но от друга страна, някои случаи помня толкова ясно, все едно, че са били вчера. Дори и сега, когато са минали вече около петдесет години от тези тренировки по кумите, у мен все още е живо усещането за онези удари с ръце и крака, които се стоварваха върху ми. На своите семпаи, дохаи и кохаи, аз съм нанесъл неизчислимо число удари с ръце, нокаутирал съм ги с крака, но спомени за такива приятни моменти почти не са ми останали. При това, колкото и да е странно, много ясно помня моите пропуски, как противникът е разчитал движенията ми и как опитите ми да направя коронната си техника са завършвали неудачно.
Тези схватки въобще не приличаха на съвременното кумите, където властва „турнирното карате”. Това бяха напълно варварски реални боеве. В боевете се ползваха не само такива удари като сейкен цуки, фури учи /кръгообразен удар с юмрук/, шита ски, гедан маваши гери и хидза гери. В боевете, този който не успяваше да наложи на противника своята игра, в която да използва специфичните си умения, бе принуден да играе по правилата на противника...
Главното в тези схватки бе, да се научиш да откриваш слабостите на противника и да скриваш собствените си слабости. Естествено, че за успех в това, както и в науката, бяха важни учението и повторението. Ние се „потяхме” преди и след тренировката. Фуджихара, който е доста по-млад от мен, просто тренираше до 2-3 часа през нощта.
Тогавашните схватки, бяха стълкновение на две индивидуалности. Достатъчно бе, противникът веднъж да разгадае какво има под шапката ти и ако бързо не се пренастроиш, ще търпиш поражение винаги. Преди тренировката на следващия ден, трябваше по някакъв начин да обновиш своя стил. Затова, студентите разтваряйки учебниците си, продължаваха да мислят именно за това, а работещите във фирми, изпълнявайки работата си, постоянно размишляваха за изменение на дишането, за тактиката на използване на техниките. Така преминаваха целите дни, все едно че тренировката не прекъсваше.
Всеки ден, тръгвайки към доджото, чувствах биенето на сърцето си. Ето, електричката изпълзява до спирка Икебукуру. Аз вървя в човешкия поток и ми се струва, че всички окръжаващиме, са мои врагове, които всеки момент ще влязат в бой с мен на живот и смърт.
Практикувахме кумите, в което се разрешаваха абсолютно всички удари: удари с глава, удари по очите /разбира се, не пронизвахме с пръсти, а нанасяхме кълвящи удари с върховете на пръстите/, прави и кръгообразни удари с юмрук и удари с лакти в лицето, захвати, хвърляния, удари с крак в колената, в слабините, душене, ключове /[6] виж посл.стр./.
Веднъж, един ученик съборен на земята, повлече със себе си противника и впи зъби в ръката му. Семпаите, удивено му говореха: „Абе, какво правиш. Не може да се хапе.” А сосай, се застъпи за този кохай: „Абе, и вие. Не са минали още 2 месеца, откакто е постъпил в школата. Разбира се, че може да прилага всякакви прийоми, както и вие. Ще хапе, разбира се. Браво! Страшни зъби имаш!„
Момчето машинално отговори: „А, не! Зъбите са ми слаби...” И, в залата, която до момента цареше мъртва тишина, се разрази такъв кикот, че сосай каза: „Слушайте! Трябва да се грижите за зъбите си. На който са му слаби зъбите, са му слаби стомаха и червата. Разбирате ли, какво означават слаб стомах и черва? У такъв човек е лоша издържливостта и не може да набере сила. Затова, за зъбите трябва да се грижите много внимателно. Лошо ви се пише, ако нямате толкова здрави зъби, че да можете да прехапете ръката или крака на противника. Трябва да имате такива зъби, че в битка да не отстъпвате даже на тигъра!”
Когато стигна до това място, на учениците им се разтвориха устите от удивление. А сосай, без никакво колебание продължи:
„Ако ме питате какво е най-страшното, аз ще ви кажа – гладът! Някога, отдавна, един мой приятел ужасно гладувал. Той отишъл на речния бряг за да си налови риба. Но, заради глада бил така отслабнал, че макар и рибата да подскачала и пляскала до самите му крака, той не можел да я хване. Не знам, може би му се е помътнил разсъдъка, но той хванал един камък и казал: „Ето, хванах си рибка. „ И в този момент си отхапал парченце камък. При това с ужасен киай. Това бил такъв вопъл, все едно бил в джунглата и току що бил прехапал гърлото на Тарзан...”
Когато стигна до това място, учениците избухнаха в смях. Сосай също се позасмя, но добави: „Вероятно си мислите, че това е лъжа, но всъщност това си е чиста истина. Вероятно, някаква малка рибка е побъркала приятеля ми. Той също се занимаваше с будо. А, възможно е за да се представи в по-добра светлина пред мен, наричайки камъка риба, просто да го е глътнал. Защото, ако наистина го беше захапал, вероятно щеше да си счупи зъбите.„
Понякога, разказите на канчо прерастваха в истински лекции, прекъсващи тренировката. Въпреки това, ако сега използвахме тогавашните методи на тренировка, доджото щеше да престане да съществува още на следващия ден. Тренирахме точно по лозунга на Ояма: „По-добре е, вместо хиляда ученици да имаш само един, но силен като призрак!
Тъй като, както вече ви казах, правехме толкова жестоки спаринги, че изглеждаше сякаш в тях няма никакви правила, трябваше да можем да използваме най-различни прийоми. Доколкото си спомням, много често употребявахме ритници в слабините. Тъй като по това време, мидите за слабини, все още не се използваха, имаше случаи, когато такива ритници късаха пениса на противника.
Веднъж, Харуяма, така се увлече в двубой, че изведнъж гащите му се очветиха в червено. Тогава един от семпаите му каза: „Ей, абе на теб ти тече кръв!” До този момент, Харуяма само крещеше „Ойся! Ойся! И продължаваше битката. Поразтвори гащи, за да види, как е „малкия Харуяма” и изведнъж изкрещя, а лицето му побеля.
Веднага го откарахме в медицинската служба. Сосай хвана за ръкава лекаря, който преглеждаше Харуяма и пред очите на младичките медицински сестри, с най-сериозен вид попита: „Сенсей, ще може ли и занапред да го ползва?” Никой не бе в състояние даже да се усмихне – толкова сериозно беше положението. Лекарят взе в ръка члена на Харуяма и каза: „Да, мисля, че всичко ще бъде наред.” В този момент, сосай прегърна главата на Харуяма и машинално си заповтаря под нос: „Какво щастие? Какво щастие! „А Харуяма му отговаряше „Ос”. Казва „Ос” и гледа злобно към чакащите встрани на пейките. Когато излязохме на улицата неволно се разхихиках. И сосай също се заля в смях „Ха-ха-ха”
Каквото и да се говори, обаче, Харуяма бе безстрашно момче. Аз, разбирасе, не мога да бъда напълно сигурен за „малкия Харуяма”, но мисля, че му направиха петнадесет шева. Вече не знам защо, но Харуяма беше доволен.
Шого Ариаке, който фигурира в серията комикси „Карате бака ичидай” и във филма „Обречен на самота” – всъщност това е Харуяма. В комиксите той изглежда толкова сериозен, истински ученик, но в живота, Харуяма бе кохай веселяк.
Макар, че Харуяма получи сериозна травма в слабините, ритниците в тази област продължаваха да се употребяват много често в спарингите. Но, победата се постига не с помощта на техники. Всичко зависи от това, доколко умело боецът контролира ситуацията между изпълнението на техниките. В тези спаринги, ние нанасяхме удари в лицето с голи юмруци – единственото, на което веднага обръщаха внимание всички, беше ожесточеността на тези техники, но ако се вгледаш по-внимателно, можеше да се види, че всички наши действия бяха много точно разчетени.
В днешно време, след създаването на Киокушин кайкан, да се нанасят удари с юмрук в лицето – както прави, така и кръгообразни, естествено е строго забранено. Забранени са и ритниците в слабините. Освен това, когато някой от черните пояси или инструкторите причинява на новобранците или на обикновените ученици травма, той получава много строго мъмрене от сосай. Изглежда, времената са се променили ....”
| |
| |
1 2 3 4 5 6 7 8 9 | | | | Обратно | |
| |
|
