English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9

Атмосферата в „Ояма доджо”
           Въпреки, че съдейки по спомените на учениците на Ояма, по време на тренировки, той бил истинско чудовище, което ги задължавало да се раздават напълно, понякога и до загуба на съзнанието, след тренировките, той се превръщал в едно „любящо татенце”
       „Ако някой не можеше да си плати месечната такса, Ояма му казваше „Може и да не плащаш”.
       Фуджихара – кун тренирал до полунощ и когато съседите се оплаквали на канчо, че им пречи да спят, учителят викал Фуджихира и му казвал: „Е, добре стига толкова за днес”. Такава била атмосферата в доджото му по това време.
       Ояма бил не само много смел човек, но и много внимателен и дружелюбен по отношение на учениците. Освен това говорел много добре и разказите му правели огромно впечатление на учениците. Те са запомнили тези разкази и до днес.
       След края на тренировката, той ни напомняше: ”Не пийте студена вода. Ако искате нещо да пийнете, по-добре пийте мляко. И повечко масло намазвайте на хляба.” Или пък ни водеше в якиникуя – закусвалня, където продават печено пилешко и други меса. Когато не можех да кусна месо, учителят ми казваше: „Стомахът на истинския мъж, трябва да може да смели и желязо.”
       Макар, че в икономическо отношение, времената бяха много тежки, той често водеше своите ученици да се хранят в якиникуя. Дължеше много пари на собственика на закусвалнята, но въпреки това продължаваше да води в нея учениците си.
       Спомням си, колко искренно той искаше да възпита учениците си, колко топло и просто се отнасяше към нас, каква светлина струеше от него. Той много ни разказваше за своите мечти, и това оказа върху мен голямо влияние. Мисля, че от него човек много можеше да се поучи. Аз имах свои причини да напусна Киокушин кайкан, но сега бих искал изцяло да изразя своята признателност към канчо Ояма. За мен той стана учителят, който не бих могъл да заменя с никого.” – казва Тадаши Накамура.

       Към него се присъединява и Шигеру Ояма: „След тренировка, сосай често водеше учениците в якиникуя. Разказваше ни истории за своето отшелничество в планините, за бойните си приключения по време на пътешествията си в чужбина. И всеки път ни казваше: „Всеки от вас трябва да има мечта. Но трябва да бъдете строги към себе си. Ако си започнал да се занимаваш, ти трябва да вярваш, че можеш да станеш шампион. Затова и тренирате. Разбрахте ли?”

       Когато сосай ни говореше тези работи, той сякаш ставаше по-млад от всеки от нас и очите му ставаха чисти, като на дете. Такива неща си спомням за сосай. Наистина имаше много и такива неща, за които не искам да си спомням. Но тези неприятни спомени отлитат някъде далеч и изчезват. Добре се помни това, че сосай ми позволи да разбера цялата романтика на карате.

       Огромна е следата, оставена от сосай. Наистина огромна. И за това скъпоценни са за мен спомените как се пробуждахме заедно или как проливахме заедно пот, това се е запечатало завинаги в сърцето ми.
       Няколко интересни щрихи към това добавя Стив Арнейл: „В доджото на Ояма цареше особена атмосфера на трудолюбие, самоотдаване и пълна преданост на бойното изкуство. Това не беше школа за всеки, но аз интуитивно чувствах, че с Ояма си подхождаме и сме близки по дух.
       Когато взех решение да дойда в залата на Ояма, той беше в САЩ за демонстрации. Поради тази причина, не ме допуснаха до тренировки, но ми разрешиха да гледам тренировките всеки ден. Дон Дрегер ми обясни, че решението ще вземе самия Ояма, когато се върне. Веднага ми хареса дисциплината и атмосферата на взаимоуважение в доджото. Когато след 3-4 седмици, Ояма се върна, аз чрез Дон Дрегер, му обясних къде и при кого съм се учил и изразих твърдо желание да се занимавам с Киокушинкай.
       Ояма ме предупреди, че ако реша да стана негов ученик, то ще е за цял живот. Каза ми, че моята първа тренировка ще започне още тази сутрин и ми подари карате ги, с което аз много се гордеех.
       Изпълнявах всякакви стопански работи заедно с другите бели колани. До блясък миехме пода, забивахме стърчащите гвоздей от пода, чистехме тоалетната, подреждахме олтара. Също така перяхме карате ги на старшите ученици, вземайки ги в къщи, като след това ги връщахме обратно на мястото им – на стената на залата, където висяха на простор. Цялото възпитание на кохаите бе пропито с атмосферата на будо.”

       „Тайната” на бързото разпространение на Киокушин

        Ояма прекрасно разбирал, че без реклама, не може да се създаде голяма организация. Той редовно отпечатвал плакати с ефектни рисунки и снимки и с призиви за записване в школата му. За разлепването им, изпращал учениците си веднага след края на тренировката. Как се правели тези „акции”, подробно разказва Шигеру Ояма:
       „Разделени на групи от по 4-5 души, ние тръгвахме в различни посоки: към Оцука, Меджиро, Хигаши Икебукуро и Ниши Икебукуро. На излизане от доджото, сосай се обръщаше към нас с кратко възвание, казвайки горе – долу следното:” „Пердашите се в спарингите като зверове, пребивате много бързо всички и начинаещите много бързо се отказват. Поразмислете се за това. Сега е време да се пропагандира карате. Ако не разлепите плакатите на такива места, че те да се набиват в очи, ще ми бъде много трудно. И гледайте никой да не идва при мен да ми се оплаква от вас.”

       Плакатите бяха много смели, даже дръзки. На тях имаше надписи от сорта: „Кенка карате Ояма доджо /Зала по карате за уличен бой на Ояма/”.

       Веднъж, на мен, Харуяма и още двама-трима ученици, ни бе поръчано да разлепим плакати в Ниши Икебукуро, Хигаши Икебукуро и в района на манастира „Гококу-джи”. Взехме две големи кофи с лепило и четири четки. Тръгнахме със скорост, която не отстъпва на скоростта на състезатели по спортно ходене. Малко по-бавно от бягане, но доста по-бързо от обикновеното ходене. Аз бях най-голям по възраст в групата – останалите бяха ученици.

       Отначало, на бърза ръка разлепихме плакати на всички телеграфни стълбове, които ни се мярнаха пред очите, от тях преминахме на стените на хотелите и т.н. Не след дълго се поразгорещихме и започнахме да лепим плакати по оградите на частни домове и даже на официалните им входове. Това продължи в пълна тъмнина доста след полунощ. Два или три плаката залепихме даже на стените на полицейските будки, които ни се случиха по пътя. В една от тях, се оказа че има един малко пълничък полицай на средна възраст. Той веднага ни забеляза и почна да крещи на местен диалект: „Ей, какво правите тука?” Даже се спусна да ни гони, но къде ще ни настигне. Казах на Харуяма и другите да престанат с тези безобразия, но никой не ме слушаше.

       В края на нашето пътешествие, разлепяхме плакати на улицата пред гарите Ниши Икебукуро и Хигаши Икебукуро. Освен това, налепихме с плакати даже паркираните камиони и леки коли. Но плакатите все не свършваха и не свършваха. Накрая, бяхме готови да ги лепим даже по лицата на минувачите, които срещахме. Сосай ни беше резервирал стая в хотел, който е близо до доджото и ни се искаше да свършим по-скоро, за да легнем да спим. Свършихме с лепенето около 3 часа сутринта. По това време, още нямаше денонощни магазини. А аз бях млад, Харуяма и приятелите му, още по-млади. Зверски ни се ядеше, но трябваше да потърпим.

       На другия ден, в доджото естествено се изсипа буря от жалби. Сосай само мърмореше „Да, да, моля за извинение” – само това излизаше от неговото голямо мечешко тяло. Той поднасяше своите извинения и в същия момент злобно гледаше към нас.
       Но, разлепването на плакатите, все пак даде своя резултат. Начинаещите започнаха да се записват един след друг. Ние с Харуяма ги засипвахме с въпроси от къде идват и как са научили за доджото. Разбирайки, че новодошлите живеят в района за който отговаряхме ние, разбирахме, че тяхното идване е наша заслуга.
       Сосай започна с малко доджо по карате, разположено сред съборетините, а в края на краищата създаде най-голяма карате организация в света.

       Рекламата дава своя резултат и към 1957 г., броя на учениците в Ояма доджо нараства до 700 души, и това при условие, че много не издържали тежестта на тренировките.

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Обратно
Copyright 2007