English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9

Разказва Йошиджи Соено
           Мнозина идваха в „Ояма доджо” след запознаването си с други школи по бойни изкуства, които поради някаква причина не ги задоволявали. Един от тези младежи бил Йошиджи Соено, бъдещия „Киокушин-но моко” /Яростния тигър на Киокушин/ - сребърен призьор от Първия открит шампионат на Япония по карате до, проведен по правилата на Киокушин,
участник във 2-рия, 3-тия и 4-тия Общояпонски шампионати, а след това основател на школата по карате Шидокан, притежател на 10-ти дан. Ето какво разказва той за „Ояма доджо” през периода когато става ученик на Ояма:
       „Постъпих в Ояма доджо когато учех в горната степен на училището, приблизително на 16 години. Инструктори по това време бяха сенсей Ишибаши и сенсей Ясуда. В доджото, също така тренираха шихан Ашихара, Шигеру Ояма, Ясухико Ояма.

       Става въпрос, разбира се за периода отпреди построяването на сегашното хомбу-доджо – за доджото, което бе разположено в балетното студио, в задния двор на университета „Риккьо”. Помня, че здравата се измъчих преди да го намеря, когато отивах там за пръв път.

       Преди да се запиша в Ояма доджо, обиколих много зали по Вадо-рю и други школи по карате. Правех нещо като муша шугьо – пътешествие с цел изпитване на собствените сили и търсене на учител. По това време се възхищавах от Тошиджо Хиджиката от отряда Шинсен-гуми /[7] виж посл.стр./

       Както е известно, до създаването на Шинсен-гуми, Хиджиката, за да овладее боя с меч странствал, търгувайки с лекарства и посетил много доджо. Подражавайки му, аз също посетих много зали. Тренировките в Ояма доджо бяха сурови, тъй като в кумите се удряха с ръце в главата, употребяваха ритници в слабините. По това време още не се провеждаха никакви турнири и в доджото всички отработваха най-ефективните прийоми. Тоест, такива техники, които могат да се употребят в уличен бой. Нови и нови травми се прибавяха след всеки нов двубой.

       Коронна техника на шихан Ашихара бяха ударите в лицето. След приключване на обичайното кумите, той казваше: „Е, какво сега да поработим малко?!” – омотаваше юмруците си с кърпи, за да не ги пореже по време на боя и засипваше противника си с град от удари в лицето. Ако се биеш с голи ръце лесно можеш да ги нарежеш по зъбите на противника, аз така неведнъж си наранявах ръцете. Шихан Ашихара използваше характерни бързи удари с юмрук от боксьорски тип, след които имах чувството, че съзнанието ми отлита на някъде.

       Юмручните удари на шихан Шигеру Ояма също бяха много силни, но по техника бяха напълно различни от ударите на Ашихара. Бяха толкова тежки, че усещах как от тях се разтриса гръбнака ми.

       Ритник в слабините бе коронен номер на шихан Шигеру. Когато се явявах на изпит за 1-ви дан /тогава имах 3-то кю/, Шигеру ми бе партньор. Това бе още преди заминаването му в САЩ и тогава той бе с 2-ри дан. Заемайки позиция некоаши-дачи, той ми нанесе два ритника с предния крак в слабините и ми проблясна мисълта „Тука, сигурно ще умра”. В крайна сметка, според резултатите от изпита, аз прескочих 2-ро кю и получих 1-ви дан, но от тези два удара доста ме боля. Общо взето, тези двама шихани, често ми изразяваха своето „благоразположение”.

       Да, спарингите по това време бяха жестоки, но най-ожесточени бяха боевете, когато в доджото се появяваха „доджо-ябури – бойци от други школи, които идваха и ни отправяха предизвикателство. Тъй като в тези времена нямаше никакви турнири, а много ни се искаше да проверим майсторството си, много от нас се натискаха да се бият в такива битки. Аз също съм участвал в тези схватки. Това бяха страшни боеве. Нямаше никаква милост към противника. Използвахме не само бъркания в очите, но и ритници в слабините, което се считаше за нещо подразбиращо се и нормално, нанасяхме удари с глава, хапехме, въобще се биехме както ни попадне, вследствие на което противниците нерядко ги откарваха в болница.

       Преди боевете с доджоябури, сосай обикновено ни предупреждаваше: „Не се бийте истински – с пълна сила!” Но след приключване на схватките ни разпитваше: „Какво стана” - „Ус, Счупихме му носа и го изпратихме в болницата” – хорово му отговаряхме ние. При тези думи, той се поразсмиваше и казваше: „Ама, че сте негодници!”

       Колкото и жестоки да бяха спарингите ни, помежду си ние все пак се стараехме да бъдем по-внимателни. Тъй като при битките с доджо ябури, не бяхме длъжни да се държим така, ние ги хващахме за гушата, залепяхме ги за стената, удряхме ги с глава и други подобни в този дух. Доджо ябури бяха за нас добър полигон за получаване на боен опит”.

      Кеничи Саваи

      Не само редови, неизвестни бойци, но и крупни майстори идваха в доджото на Ояма за да изпитат силите си в боеве с неговите ученици. Особено чест гост в Ояма доджо бил Кеничи Саваи /1903 - ?/ - основател на школата по кемпо Тайкикен /Юмрук на великата енергия Ки/. На млади години, той се обучавал при великия китайски майстор и създател на оригиналната школа И-цюан /Юмрук на волята/ Ван Сянчжай /1885 – 1963/, а после създал собствен стил, който се отличавал от прототипа съществено.

      Саваи бил изключително корав човек, блестящ боец и категорично утвърждавал, че е необходимо да се провеждат боеве с пълен контакт без всякакви ограничения и протектори. Тъкмо такива партньори намерил той в залата на Ояма. В първите боеве, Саваи буквално разгромил учениците на карате майстора и започнал да се отнася пренебрежително към тях, но след това се намерил човек, който успял да събуди в него уважение към школата на Ояма. Този човек бил Ейджи Ясуда – съратник на Масутацу Ояма още от занятията по Годжу-рю и един от инструкторите в неговата зала. Ето какво разказва Ясуда за това:

       „Изглежда, по едно време отношенията между сенсей Саваи и сенсей Ояма бяха малко обтегнати. Веднъж, към края на тренировката, сенсей Саваи се преоблече в тренировъчен екип и правейки схватки едновременно с двама или трима ученици с ниво първи дан, ги натръшка на земята. Дори хвърли един от инструкторите с томое-наге /хвърляне от джудо с претъркалване на назад и упор с крак в корема на противника/. Нямаше какво да се прави и Ояма му предложи: „Ще пожелаете ли да поработите с Ясуда?” А на мен, сенсей ми каза: „Бий здраво, не се притеснявай! Ако не го повалиш, ще трябва аз да се бия с него. Не трябва да губиш, не трябва да посрамваш честа на Ояма-доджо!”

      По време на боя, улучвайки подходящ момент, не с всичка сила, разбира се, но все пак доста силно, му нанесох ритник мае-гери в корема и веднага добавих удар с юмрук /сейкен-цуки в лицето/. Сенсей Саваи рухна на земята. По това време вървеше работата над книгата - „Какво е карате?” и в залата имаше много фотографи. Запазили са се доста снимки, засвидетелстващи моята победа над Саваи. Сенсей Саваи получи скъсване на червата, наложиму се да претърпи операция и три месеца да пролежи в болницата Ябе. Аз самия, през този период много мислих дали да не прекратя заниманията си с карате...”

      Въпреки тежката травма, Саваи не захвърля заниманията с кемпо. С Ояма установяват добри, взаимоуважителни отношения и той научил учениците на каратиста на много неща, внасяйки, по такъв начин някои техники, идеи и методи на тренировка от китайското у-шу.

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Обратно
Copyright 2007