English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4 5 6 7 8 9

Откриване на съвременното хомбу доджо
           През 1963 г., в токийския район Икебукуру завършило строителството на ново четириетажно доджо [8 виж посл. стр], а през 1964–та, Ояма официално обявил създаването на нова школа по карате, която нарекъл Киокушинкай – Съюз на абсолютната истина. Към този момент, както личи от спомените на Рояма, вече са започнали да се очертават контурите на Киокушинкай, като цялостна система от технически прийоми и методика на обучение, въплатени в съответния набор от елементи на базовата техника и ката, но начинът на провеждане на кумите все още радикално се различавал от съвременния спортен стил Киокушинкай.

       Материалите, изложени в тази статия, позволяват да се каже, че съвременният Киокушинкай, действително е дете на цяла плеяда майстори и изтъкнати бойци, всеки от който е дал свой принос в стила. Това дете се е родило, благодарение на титаничния труд на много хора. Без да жалят себе си, през пот, болка и кръв, те вървят към създаването на мощна школа за бойни изкуства, към която днес са приобщени милиони хора, във всички страни по света.

       Речник

   [1] В японското общество съществува тенденция за формализация на различията между хората. Различията във всяка група се фиксират в система от рангове, която се основава на продължителността на службата в тази група и на възрастта. Тази система от рангове в Япония определя и характера на взаимоотношенията между членовете на една школа по карате. За члена на школата, всички останали членове се делят строго на 3 категории: семпай – старши, който е дошъл да тренира в школата по-рано от теб, кохай – младши – който е дошъл в школата да тренира след теб и дохай /или дорьо/ - колеги, или хора от същия ранг, като теб. Както отбелязва изследователя на междуличностните взаимоотношения в японското общество Тие Накане, „В Япония, рангът, веднъж установен на основата на старшинството, става приложим и истинен във всички ситуации и в значителна степен контролира социалния живот и индивидуалната дейност"
   [2] Сосай – президент на голяма организация.
   [3] Наставката „кун” се употребява при обръщение към кохай, а наставката „сан” при обръщение към семпай
   [4] Канчо – ръководител на доджото , президент на организацията
   [5] Възможно е Рояма да греши: всички други източници сочат, че Ясуда е бил кохай на Масутацу Ояма при занятията по годжу-рю
   [6] Този разказ на Шигеру Ояма допълва спомените на Стив Арнейл: „Ние бяхме, преди всичко бойци. Най-много от всичко се биехме, по–точно учехме се да се бием с реален контакт. В това време нямаше правила и се използваше всякаква техника. Но, никой не използваше своите преимущества, за да навреди на партньора. Всеки младши по пояс се срещаше /в спаринга/ с всички черни пояси, които бяха много добри. Те съответстваха на високите изисквания на Ояма и бяха под внимателен надзор. Забележително е, че след полагане на изпит, кандидатите научаваха резултата чак след половин година.
   [7] Шинсен – гуми – „Новият отряд”. В 1862 година, по заповед на правителството на шогуната, великият майстор на боя с меч Тесшу Ямаока и Хачиро Кийокава набират група ронини, изкусни в буджуцу, които впоследствие са изпратени в разпореждане на шуго шоку – представителят на шогуна в гр. Киото катамори Мацудайра. В Киото тази група сформирала отрядът Шинсен гуми от опитни бойци – ронини, който бил оглавен от Исаму Кондо и Тошиджо Хиджиката. Шинсен – гуми участвал в потушаването на антишогунатски демонстрации и убийства на врагове на шогуна и неговия представител Мацудайра. По време на гражданската война през 1968 г., отрядът се сражавал на страната на шогуна, бил разбит и почти всички негови членове загинали.
   [8] По думите на Стив Арнейл, учениците на Ояма, през почивните дни, работели на строежа на доджото, като черноработници – бутали колички с бетон и изпълнявали други тежки работи.

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Обратно
Copyright 2007