English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4

Анди Хуг – Синеокият самурай, покорил Япония.
             Японците за пръв път виждат швейцарския каратист Анди Хуг /1964 – 2000/ през 1984 г. Слабовато, 19- годишно момче с кафяв пояс, той пристига в Япония за участие в ІІІ-то световно първенство, което се провежда от 20 – 22 януари в Двореца на спорта – Ниппон Будокан. Гледайки това момче, едва ли някой тогава е могъл да предположи, че след известно време, на младежа ще му се отдаде да завоюва каратисткия Олимп и да наплаши до смърт японските състезатели..
В първия кръг, Хуг уверено побеждава със съдийско решение /5 : 0/ Лъкки Пейдж. Втори кръг минава без бой – съперникът не излиза на татамито. В третия кръг, отново победа с /5 : 0/ съдийски гласа над унгареца Ищван Боди.
Въпреки тези успехи на швейцареца, малцина са тези, които вярват, че той може да продължи напред. Та нали в четвърти кръг, на Анди му предстои двубой с един много силен боец – Глен Шарп, когото японците ненапразно наричат „убиец за секунда”. И трите си предишни боя , той печели с нокаут, изразходвайки всичко на всичко 1 минута и 41 секунди. Истински тайфун, промъкнал се в Будокан.
     Въпреки младостта си, Анди избира грамотна тактика: не рита срещу ръжена, умело маневрира и атакува със серии, без да даде възможност на Шарп да нанесее коронния си „остър„ удар. Резултатът – след първото продължение съдиите с 3 : 0 гласа присъждат победа на Анди Хуг. Неизвестният швейцарец стига до четвъртфинал...В четвъртфинала, на Хуг се пада да се бие с изгряващата японска звезда Шокей Мацуи. Двубоят е красив, зрелищен – и на двамата каратисти коронните удари са с крака. При равен бой, съдиите още в основното време, дават победата на японеца, тъй като
Анди няколко пъти нарушава правилата, хващайки кимоното на съперника.
      Мацуи, в крайна сметка, става трети. Когато, след първенството, помолват Мацуи да коментира двубоя си с швейцареца, той казва: „Нито двубоя, нито самия Анди, ми направиха голямо впечатление. „Могъл ли е, тогава, да си помисли, че след четири години, на следващото световно, ще се сражава с Хуг на финала?
Всъщност, такова продължение, не може да си представи никой, в целия Будокан. С изключение на един човек ... Питър Фон Роц – учителят на Анди Хуг и ръководител на Киокушин в Швейцария, твърдо вярва в способностите и звездата на своя възпитаник. След края на първенството, той казва: „Мисля, че следващия път, Анди може да стане и световен шампион ...”
      Анди Хуг се ражда на 7-ми септември 1964 г., в швейцарското селце Вохлен. Майка му е неомъжена, не може да се грижи за сина си и го отдава в приют. До 3 години Анди живее в детски дом, докато не го взема баба му. Анди расте без бащинска грижа и връстниците
му, използвайки беззащитността на детето често го обиждат. Общо взето, на момчето не му остава друго, освен сам да решава проблемите си. Когато един приятел го завежда в клуба по Киокушин, възможностите на това изкуство за самозащита, направили на Анди такова впечатление, че той буквално се влюбва в карате. Момчето се „преселва” в залата, поразявайки треньора си с упорство в тренировките, и само за няколко години израства до боец, който няма равен в цялата страна.

      Първенството на Швейцария, става първото изпитание по твърдост за Хуг. И той с чест го преодолява, побеждавайки всички съперници. При това, прави такова впечатление на ръководството на националната федерация, че се взема решение да бъде допуснат да участва в шампионата за мъже. Хуг напълно оправдава доверието и състезавайки се при мъжете, изглежда напълно на ниво. Така, Анди се вмъква в бойния елит на Швейцария, а достигайки осемнадесет години – влиза в националния отбор и получава възможността да участва в ІІІ-то световно първенство по Киокушин.

За четирите години, отделящи ІІІ-то от ІV-то световно първенство, Хуг израства извънредно много. През 1987-ма, това е вече съвсем различен човек – опитен и отлично подготвен майстор – бронзов медалист от Европейското първенство, тежка категория, проведено през същата година. Дори и външно е силно променен – слабия младеж се е превърнал в истински хищник, покрит с броня от тренирани мускули. Много силни бойци, вече са пострадали от коронната му техника учи маваши какато ороши.

      Първия кръг от ІV-то световно започва за Анди без бой – противника не излиза на татамито. Във втория кръг, буквално преследва съперника си, който с всички сили, се стреми да избегне боя и побеждава със съдийско решение. В третия кръг постига чиста победа, правейки две ваза-ари с лоу кик.
В четвърти кръг, Хуг, за пръв път на този шампионат, се среща с японски боец. Негов противник е ветеранът Масаши Кимото. Както, по – късно признава швейцарецът, този двубой се оказва най-тежък за него – ненапразно, Кимото е наречен „командир на бойците”. Анди успява да постигне победа едва след две продължения и със съдийско решение.

     В пети кръг, швейцарският боец се сражава срещу „японската крепост” Куваджима. Но и „крепостта” не устоява на мощния лоу кик на Анди – ипон. Това е твърде неприятна за японците победа на Анди Хуг. Между другото, на следващата година, Куваджима ще стане шампион на Япония.

     На четвъртфинала, Анди Хуг се разправя с южноамериканската звезда Алдемир да Коста. Още един лоукик и отново ипон! Швейцарецът влиза в полуфинала и получава реална възможност да се пребори за медал. Още повече, че за разлика от предишното световно, психологическото му състояние е много по- благоприятно – той е преодолял рубежа, на който предишния път го е спрял Мацуи...
галерия    

1 2 3 4
Обратно
Copyright 2007