English        
       Начало
       Предстоящо
       Новини
       Архив
       Галерия
       Видео Архив
       ВИДЕО
       Преса
       Отбор
       Медалисти
       История
       ОЯМА ДОДЖО
       Усмивки
       Тае Бо
       Тренировки
       Календар
       Контакти
       Връзки
       Спонсори
1 2 3 4

Анди Хуг – 4 част
       15 ноември 1993 г. Анди, за пръв път сваля своето карате ги и излиза на ринга в боксерки и с ръкавици. Той, разбира се, се вълнува, как ще проведе първия си професионален бой с удари с ръце в главата, но всичко минава повече от благополучно: за 50 секунди, Анди три пъти събаря в нокдаун съперника си – японеца Рюджи Мураками. Дебютът е отличен – чиста победа още в първия рунд.

     4 март 1994 г. – поредният турнир. Предполага се, че на финала ще се срещнат Хуг и победителят от предишния „Гран при К – 1” Бранко Скайтек. Въпреки неблагоприятните прогнози, Анди е решил да грабне короната от този силен кикбоксьор. Но не му се отдава да стигне до двубой с него – претърпява поражение в първия кръг от Патрик Смит. В този мач, Патрик стоварва върху му, градушка от бързи удари, за които Хуг се оказва напълно неподготвен и губи чисто.

     Това поражение толкова силно засяга самочувствието на швейцареца, че той се заклева да си отмъсти на Смит. Готвейки се усилено за реванш, през декември Хуг завоюва титлата световен шампион по версията на Федерацията по универсално карате /UKF/ в супертежката категория. «Този път, победата ще бъде моя» си мислел той. Но фортуна отново му обръща гръб.

На снимката: Анди Хуг в най- добрата си форма.

     Този път, на „Гран при К – 1”, Хуг претърпява съкрушително поражение с нокаут от Майк Бернардо. Второ подред поражение с нокаут. Следва още една неудача – в двубоя – реванш със същия Бернардо... Железният рицар на Киокушин не изглежда съвсем
добре на състезания с участието на кик боксьорския елит. Започват коментари:
     „Анди не е подготвен за боеве с боксьорски ръкавици... Анди се е изчерпал ...” Всички тези коментари достигат до ушите на самия Хуг. Той ги понася тежко, но мълчи и само тренира още по- упорито. Тренира, защото продължава да вярва в себе си.

     На следващия „Гран при К – 1”, през 1996 г., Анди се среща в първия кръг, с професионалния борец Барт Вейл. Независимо от голямото предимство на противника в тегло, Хуг за сметка на по-добрата си техника го събаря в нокаут и най-накрая успява да преодолее бариерата на злополучния първи кръг.

     Изглежда, тази победа дава на Анди възможност да се успокои и да се отпусне. Във финалния двубой, който се провежда след два месеца, той се бие блестящо – леко се придвижда по ринга, нанася мощни удари с ръце. Не прави нито една грешка, нито едно излишно движение и прекрасно усеща противника. Създава се впечатлението, че точно в този бой се реализират многолетните му усилия по овладяването на карате и огромния му опит. В резултат, съперникът на Анди – страшния Бернардо, по-рано два пъти събарял швейцареца в нокаут, самия той е изпратен в нокаут. В този ден, Хуг напълно си разчиства сметките с него и заедно с това получава заветната корона на шампион в елитарния клуб на кик боксьорите.

     След половин година, през октомври, Хуг провежда двубой с японската звезда Сатаке. Една от японските телевизии предава мача директно, в най-гледаното време. Благодарение на това, швейцарецът придобива наиститина всеяпонска известност. Ако по-рано, името му се знаело само от каратистите и любителите на киокушин и К – 1, сега вече го знаят и домакините. Хуг става любимец на публиката със своето мъжество и рицарското си поведение на татамито и ринга и получава уважителното прозвище „Синеокият самурай”.

     Не по- малко обожаван е той и в родината си – там Хуг става изключително популярен спортист. И това, при условие, че карате не е много популярен спорт в Швейцария, а самият Анди последните няколко години непрекъснато живее в Япония и рядко се връща в родината.

     В К – 1, Хуг си заслужава славата на изключителен боец. Вярно е, че не винаги побеждава. Победен е от Питър Аертс, двукратен победител на „Гран при К – 1”, а неговия зъл гений, поставил кръст на кариерата му в Киокушин – Франциско Фильо, отново го събаря в тежък нокаут с мощно кроше в челюстта. Въпреки това, публиката обича швейцареца и с радост посреща всяко негово появяване на ринга. А той винаги удовлетворява желанията и, като демонстрира висок клас и неизменно мъжество.

     На 31 юни 2000 г., Анди пристига в родинага, в Цюрих, за да се види със сина си Сей, който живее с бившата му съпруга Илонна. Самочувствието му рязко се влошава , той се обръща за помощ към лекарите, но изследванията не показват някакви здравословни нарушения. Но, с него нещо не е наред – периодически го тресе треска и като че ли, без никакви причини, в крайна сметка лекарите не могат да кажат нищо конкретно. Връщайки се в Япония, Анди се чувства съвсем не по най-добрия начин. Губи се в догадки какво става с организма му, но все пак, се поготвя за участие в поредния турнир.

     От полета, направо в летището от носа му шурва кръв, а три дни по-късно, губи съзнание. В болницата, където го настаняват, лекарите провежда по– щателно изследване и този път определят заболяването – от лявата страна на врата му е открит злокачествен раков тумор. Страшната диагноза хвърля в шок и самия боец, и всички негови близки. Лекарите назабавно пристъпват към химиотерапия и правят всичко възможно да му спасят живота. На 21 август, Хуг се връща в съзнание, а на следващия ден даже се почувства по-добре – говори по телефона с жена си, храни се без чужда помощ, написва писмо до поклонниците си.

     Но, на 23 август, състоянието на швейцареца рязко се влошава: кръвотечение от клепките и очните ябълки, по тялото се появяват кръвонасядания. Анди вече не може да диша самостоятелно. Сърцето му спира три пъти, то медиците го връщат към живот. Но, усилията им се оказват напразни – на 24 август 2000 г. в 18,21 часа, сърцето на Хуг спира завинаги.

      Погребението на каратиста се извършва в храма Йошифуку-джи в Токио. 12 500 души пристигат за да изпратят Хуг в последния му път – приятели, известни бойци – Шокей Мацуй, Кенджи Мидори, Хаджиме Кадзуми, Николас Петтас, Франциско Фильо и много други. И разбира се, море от поклонници. Дори президентът на Швейцария пристига, за да почете паметта на сънародника си, който е много по-известен от него самия. Хуг е изпратен под звуците на обичайния анонс на турнирите К - 1:
     „В десния ъгъл на ринга – Анди-и-и! Ху-у-у-г!! „ и неговата любима песен на „Queen” - „We will rock you”, под съпровода която той се е качвал на ринга.
галерия    

1 2 3 4
Обратно
Copyright 2007